Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Еврото достигна повратна точка

Иржи Руснок

След спада си до 1.1242 щ. долара в ранния следобед на 11 март в Лондон, еврото укрепна до 1.13 щ. долара по време на европейската си търговия два дни по-късно - на 13 март, на фона на лутанията около BREXIT. Единната европейска валута се е обезценила с 2% към зелените пари от началото на 2019-а  до момента  заради влошаването на икономическите показатели на еврозоната и заради решението на Европейската централна банка да се откаже от нормализирането на паричната си политика. И  да обяви нови стимули за стопанството на общността на редовното си съвещание на 7 март. 

Последните данни на Комисията за търговия на фючърси показват, че през миналата седмица хеджинговите фондове и други спекуланти са увеличили залозите си срещу еврото до най-високото им равнище след  декември 2016-а. Което, според анализатори на "Креди агрикол", може да се разглежда като доближаване до повратната точка и да се третира като сигнал за колебливо възстановяване на борещата се валута. Разбира се, за да има реален обрат на движението, са необходими и повече сигурни доказателства за икономическия подем на еврозоната.

Едно от тях се появи на 13 март, когато статистическата служба на Европейския съюз - Евростат - публикува данни за индустриалния продукт на блока на еврото през януари. Той се е увеличил с 1.4% спрямо декември 2018-а и се е понижил с 1.1% на годишна база - доста по-силен резултат от прогнозирания месечен ръст от 1% и годишен спад от 2.4 процента. При това - въпреки месечния производствен спад в Германия с 0.9%, компенсиран  изцяло от ръста на показателя във Франция - с 1.3%, и в Италия  - с 1.7 процента. Както и благодарение на мощния принос на енергийния сектор, чието производство е скочило с 2.4% месечно и с 4% годишно през януари. 

Според управителя на чешката централна банка Иржи Руснок големият проблем на еврозоната са купищата публични дългове, които ограничават полето на действие на паричните стратези на блока. Банкерът посочва, че равнището на задълженията на страните от блока на еврото са нараснали след световната финансова криза и са оставили малко място за маневри на правителствата "да подсладят растежа" с фискални стимули.

По данни на Евростат през 2017-а публичният дълг на еврорегиона е достигнал 86.8% от БВП срещу 65% през 2007-а - последната предкризисна година. Шампион е Гърция, чиито задължения са 176.1% от БВП срещу 103.1% през 2007-а. Следва Италия, чийто публичен дълг е бил 131.2% от БВП през 2017-а срещу 99.8% през 2007-а. Трета е Белгия - със съотношение 103.1% от БВП (при 87% през 2007-а); на четвърто място е Испания - с 98.1% дълг от БВП (от 35.6% през 2007-а).

МВФ констатира, че гръцките банки се нуждаят от повече капитали, а стопанството на страната е изправено пред множество рискове, които могат да извадят от релси бюджета. Това е записано в първия доклад на експертите на институцията, след като Гърция излезе в средата на август 2018-а от третата за период от осем години спасителна програма и прави първите си стъпки за самостоятелно съществуване без кредитори. Финансовите министри от еврозоната пък решиха на 11 март да не превеждат дължимите на Атина дългови облекчения за 1 млрд. евро, след като прецениха, че южната ни съседка не е изпълнила всичките условия за реформиране на икономиката. Все пак  те изразиха оптимизъм, че пропуските ще бъдат запълнени, което ще позволи превеждането на средствата през април. 

У нас

междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3264 млн. евро (6383 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.8% дял от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във