Банкеръ Daily

Пари и пазари

Енциклопедистът Иван Богоров създава и първия български вестник

Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-видните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи

На днешния ден можем да си спомним за Иван Андреев Богоров (Богоев) - виден български енциклопедист от Възраждането, създател на българския вестник, почетен член на Българско книжовно дружество (днес БАН, от 1884 г.). Той е починал през 1892 г. в София.

По образование Иван Богоров е медик, но се занимава и с промишленост, икономика, стопански въпроси, транспорт, география, журналистика и езикознание.

Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово във видно местно семейство. Той учи в родния си град, във "Велика народна школа" на Вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са се образовали още Георги С. Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години Богоров учи в Ришельовския лицей в Одеса, училище и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. После следва химия в Лайпциг (1845-1847 г.), завършва медицина в Париж (1855-1858 г.). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и други градове. Учителствува в Стара Загора (1844 г.) и Шумен (1852-1853 г.).

През 1867-а Иван Богоров участва в Славянския конгрес в Москва. През 1841 г. издава българския герб ("царски беляз") от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и накрая се установява в Ески Заара (Стара Загора). Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава само една година заради разделението сред учениците, породено от гръцкия учител. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името "Първичка българска граматика" (1844 г.).

Иван Богоров заминава за Лайпциг, където издава първия български вестник "Българский орел" (1846 г. - две години след първото българско списание "Любословие" на Константин Фотинов).

После се връща в Цариград, където три години пише в "Цариградски вестник". След това заминава за Париж, за да учи медицина. Установява се в Пловдив, където е лекар и издател на списание "Журнал за наука, занаяти и търговия". По-късно в Букурещ издава вестник "Народност" и подготвя "Академичен български речник". В Цариград сътрудничи на вестник "Турция". В Пловдив издава "Книговище за прочитание" и "Селски лекар". Написва "Упътване за български език" и "Чисто-българска наковалня за сладкодумство". По време на Руско-турската война служи като преводач.

Иван Богоров се бори десетки години срещу навлизането в езика на чуждици, и най-вече срещу гърцизмите, както и срещу вливането на множество русизми в оформящия се български книжовен език. Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждиците.

Д-р Иван Богоров се нарежда сред най-личните градители на новобългарския книжовен език, сътворявайки голям брой нови думи на основата на вече съществуващи в народния език думи и начини на словообразуване.

Богоров пуска в книжовна употреба редица народни думи и се опитва да въведе много нови думи, с които да замени чуждиците. Често пуризмът на Богоров се свързва подигравателно с израза "драсни-пални-клечица" за кибрит. Самият Богоров изброява няколко народни думи за кибрит: паличе, палерка и други, а сам той предлага огниво. В "Наковалня" изразът "клечица драсни-пални" е представен от Богоров вместо израза "клечица кибрит". Във Великотърновския исторически музей, раздел "Нова и най-нова история" в залата, посветена на войните, сред вещите на войници може да бъде видяна кутийка кибрит с надпис "Български пали-дръвца", което показва че макар и за кратко замяната е имала частичен успех.

Богоров е първият български книжовник, който поддържа навсякъде писане на думите според народния им изговор вместо с църковнославянския или руския: български, тъкмо, мъка, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.

Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов казва: "Да, тогава Богоров трябваше, сега сто Богоровци трябват - те да ни разсмиват, но и ще ни стряскат, ще ни поправят, защото всички сега - турям и себе си в това число - грешим против чистотата на езика."

Колко съвременно звучи!

Много от въведените от Богоров думи (предимство, приемлив и други) поради незнание и подценяване често се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на Александър Теодоров-Балан).

"Български орел" е първият български информационен и общообразователен вестник. Той излиза в Лайпциг в три броя на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е наричан тогава списание, както името му, така и неговата програма, но също и външен вид, и формат говорят за това, че е вестник. Езикът на вестника е близък до говоримия през Възраждането народен език.

Излизат само три броя с различни заглавия и тираж 500. Първият е със заглавието "Български орел" - Известник граждански, търговски и книжовен, служи за свикване". Издаван далеч от българската общност, той е предназначен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички образци на модерните тогава програми. Уводната му статия е наречена "Свикване", като финалът й агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първия брой на "Български орел". Обръщението, с което започва е "Здравейте, милички..."

Вторият брой излиза под заглавието "Български народен известник". Третият брой (на 1 януари 1847 г.) е озаглавен отново "Българският орел" - Известник граждански, търговски и книжовен". Съдържа новини, календар на Европа. Разглежда различни владетели. Дава актуална и амбициозна информация за времето си.

След като спира този вестник Иван Богоров след две години започва издаването на "Цариградски вестник", който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.

Facebook logo
Бъдете с нас и във