Банкеръ Daily

Пари и пазари

Елена очарова с величествена природа, богата история и запазени традиции

Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски Балкан.

Еленският бут е великолепен местен деликатес. От най-стари времена с него посрещат във всяка къща на Елена най-скъпите гости. А пък откакто вкусното изкушение си има и празник - вече VIII по ред (на 15, 16 и 17 ноември), славата на балканското градче нарасна още повече, хвалят се жителите на Елена.

Уникалният кулинарен фестивал в Елена се провежда обикновено по Димитровден. Денят е избран неслучайно, като следва традициите на балканджиите, които незнайно откога, по това време на годината се стичали на най-големия и весел събор в околията. Тази година обаче заради изборите за кметове и общински съветници на 27 октомври празникът се измести. 

Организатори на осмия поред фест и тази година са община Елена и местния съвет по туризъм. Много са изненадите, които те са подготвили. Така че слагайте туристическите обувки, вземайте раниците и поемайте по Димитровден към Еленския Балкан. Елате и опитайте приятните изненади и вкусни мезелъци и гозби, които любезните домакини на празника предлагат.

Кухнята е една от забележителностите на града. Тук можете да опитате още филе "Елена" и еленска сливова ракия. За разлика от богатите на грозде южни склонове на Средна Стара планина, северните, в разстояние до 20-25 км от билото на планината, се отличават с по-добри условия за отглеждане на овощни насаждения, отколкото на грозде. Това е довело до специфика в традициите, включително и тези на производството на спирни напитки в последните 200-300 години. Макар че по-заможните местни земевладелци, притежаващи земи в по-отдалечени от Балкана места, са можели да си позволят собственото производсто на вина, като традиция за местните хора се е утвърдило варенето на сливова ракия.

Елѐна е град в Северна България. Той се намира във Великотърновска област, в близост до язовир "Йовковци".

Китният старопланински град Елена се намира в полите на гористия Еленски Балкан. Той е разположен в красивата долина на Еленската река. На север се простират Еленските височини, на юг - Балканът. Северно от града е Чуканското бърдо, където нависоко сред борови насаждения се белее сградата на бившето климатично училище. Зад бърдото се издигат редица височини, изградени от варовици, мергели и пясъчници. Намира се на 38 километра южно от Велико Търново, на 215 километра от варна и 280 километра от София.

Има много легенди за възникването на град Елена, но една от най-интересните е за двама млади влюбени. В нея се разказва, че в девствените вековни гори на Еленския Балкан се извивала пътека, по която минала щастлива младоженска двойка - девойката се казвала Елена от село Къпиново, а момъкът Самуил от Твърдица. Разбойници нападнали сватбата на мястото, където сега е град Елена. Похитителят не намерил път към сърцето на девойката и тя паднала убита при Конашкия мост. Погребана е в местността „Кръста“, превърната после в черковище. Самуил бил посечен на края на града и местността била назована „Самуилец“. От скръб по своята рожба родителите се заселили тук и основали селото, на което Елена с живота си дарила своето име.

Градът е известен от 1430 година с имената Стръмена и Еляна. През 18-ти и 19 век е занаятчийски, търговски и културен център. Градът и еленчани са играли важна роля през Възраждането. В почти всяко важно събитие оттогава има участие на еленчани: във Велчовата завера (1835 г.) и в Търновското въстание през 1862 година

Град Елена е наричан "Българският Витлеем", защото по време на възрожденската епоха е имал три църкви. Това го е нямало в нито един друг български град по това време.

Въпреки силно консервативния дух на града, през 1871 г. в него пристигат Васил Левски и Ангел Кънчев и основават таен местен революционен комитет с председател Сава Кършовски. Впоследствие, през 1880 г., той публикува своите спомени за това събитие и се превръща на практика в първия мемоарист, писал за Левски след Освобождението.

В Елена са запазени 147 паметници на културата, седем от които са с национално значение: родната къща на Иларион Макариополски (български православен духовник, един от водачите на черковно-националната борба), Часовниковата кула, църквата "Свети Никола", църковният храм "Успение на Пресвета Богородица" с камбанария, петте Разсуканови къщи, Попниколовата къща.

Тук е и Даскалоловницата, първото класно училище в България, отворено през 1843 г. от Иван Мамчилов. Като учител в Еленското класно училище през 1848 година Петко Славейков го нарича с чудното име Даскалоливница, както свещоливница, призвано да лее даскали. Според проучванията на работещите в историческия комплекс на града, възпитаници на Даскалоливницата са били учители (даскали) в повече от 60 градове и над 40 селища от страната.

Град Елена притежава над 6000 етнографски предмета на материалната култура, 780 творби на възрожденското и съвременното изкуство, много старопечатни книги.

Любознателните туристи могат да посетят Музея по палеонтология и къщата на Юрдан Хаджипетков - бащата на писателя Петко Тодоров и Мина Тодорова, любимата на поета Пею Яворов.

Няколко са природните забележителности в близост до Елена: Марков камък - огромен камък, който според легендата е хвърлен от Крали Марко, Раев камък, Дървото на слона - огромен дъб на 1300 г., който има дебел клон, приличащ на хобот, Христовския водопад на река Мийковска, връх Чумерна (1536 м, в близост е хижа "Чумерна"), връх Острец, връх Симаново. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във