Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Експериментаторът Бърнанке

Ден преди да навърши 59 години (на 13 декември 2012-а) управителят на Федералния резерв на САЩ Бен Бърнанке очерта новите репери на паричната политика на институцията. На последното си за тази година официално съвещание (на 11 и 12 декември) паричният комитет на щатската централна банка реши да държи основните си лихви, близки до нулата, докато безработицата в страната не падне до 6.5% и ако прогнозираната годишна инфлация не надхвърли 2.5% през следващите една или две години. Централните банкери увеличиха и размера на третия кръг от парични стимули за стопанството до 85 млрд. щ. долара на месец. За целта те добавиха към досегашния си месечен ангажимент за покупка на гарантирани с ипотеки ценни книжа за 40 млрд. долара и щатски ДЦК за 45 млрд. долара. Тези сделки ще продължат, докато не се постигне значително подобрение на трудовия пазар. С това решение балансът на Федералния резерв ще набъбне от сегашните 2.86 трлн. щ. долара на почти 4 трлн. долара до края на 2013-а.


Бърнанке определи сегашното състояние на пазара на труда, при което 7.7% от трудоспособното население на страната е без работа, като огромна загуба на човешки и икономически потенциал и обяви, че ползата от покупките на по-големи количества облигации компенсират потенциалните рискове. Федералният резерв не очаква безработицата да се доближи до 6.5% преди 2015-а.


Щатските парични стратези осъвремениха и икономическите си прогнози. Новите им предвиждания са за икономически растеж между 1.7 и 1.8% през тази година и между 2.3 и 3% през следващата. Инфлацията ще се движи в диапазона от 1.6 до 1.9% през 2013-а. Безработицата ще е от 7.8 до 7.9% през четвъртото тримесечие на 2012-а и ще се понижи до 7.4-7.7% през последните три месеца на 2013-а.


Публикуваните през седмицата фундаментални икономически показатели на САЩ будят противоречиви чувства.


Търговският дефицит на страната се е увеличил до 42.2 млрд. щ. долара през октомври от 40.3 млрд. долара през септември. Износът от страната е намалял с 3.6%, а вносът - с 2.1 процента. Основна вина за ръста на недостига имат по-високият внос на нефт и намалелият излишък в сектора на услугите. Лошата новина е, че има спад и на експорта, и на импорта. Това показва, че щатският бизнес, от една страна, търпи загуби от рецесията в еврозоната и в Япония, а, от друга, е леко скептичен за мощта на вътрешното потребление.


Продажбите на едро са намалели с 1.6%, а складовите запаси на едрите търговци са се увеличили с 0.6% през октомври. Министерството на търговията все още не може да каже категорично дали ураганът Санди има пръст в това разнопосочно движение на данните.


Инфлацията обаче е твърдо под контрол. Цените на изнесените от страната стоки са намалели с 0.7% през ноември спрямо октомври и са се повишили с 0.7% на годишна база. Ноемврийският внос пък е бил с 0.9% по-евтин от октомврийския, а в годишен разрез ценовото понижение е 1.6 процента. Това се дължи основно на резкия спад на разходите за петролните продукти.


Продължава и спадът на цените на едро заради по-ниските разходи за енергия. Те са намалели с 0.8% през ноември спрямо октомври и са се повишили едва с 1.4% годишно. Базовата им съставка (от която са изключени храните и енергията) се е увеличила с 0.1% на месечна и с 2.2% на годишна база

Facebook logo
Бъдете с нас и във