Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕЦБ заговори за дезертьори от еврозоната

Кристин Лагард

Икономиката на еврозоната се справя доста по-зле от очакваното  с пораженията от коронавируса и е напът да изпадне в рецесия, съответстваща на по-песимистичните прогнози на Европейската централна банка. Това  заяви в онлайн сесия  на 27 май председателят на институцията Кристин Лагард. БВП на региона ще се свие с  8% до 12% , а предвижданията за по-умерен спад вече са "остарели", добави Лагард.

Предупрежденията на първият лидер на ЕЦБ са свързани с последствията от продължителното принудително бездействие на много икономически сектори, довели до съкращения на стотици хиляди работни места и до загуби за милиарди евро.  

Коментарите на госпожа Лагард са по повод публикувания на 26 май доклад за финансовата стабилност на еврозоната, който ЕЦБ подготвя и огласява два пъти годишно. В него се подчертава, че задаващата се дълбока рецесия излага на нови рискове финансовата система и задълбочава съществуващите стресови фактори, които могат да ограничат възможностите на банките да подкрепят икономическото възстановяване.

Набъбналият дълг, по-ниската банкова рентабилност и пазарната несигурност ще продължат да хвърлят 

сянка върху блока на еврото 

в процеса на бавното му връщане към нормален живот. Да не говорим за повишената вероятност за корпоративни фалити и падащите цени на недвижимите имоти.

Ден по-рано - на 25 май - Европейският банков орган предупреди, че кризата, предизвикана от COVID-19, ще има негативен ефект върху качеството на банковите активи, а загубите от необслужвани заеми и от ръста на рисковите вложения в балансите на европейските кредитори от еврозоната могат да отслабят капиталовите им позиции с 315 млрд. евро.  

Докладът на ЕЦБ вади на показ предизвикателствата, с които ще се сблъскат политиците и централните банкери през идните години, въпреки вече похарчените и новопредвидените  трилиони евро за парични стимули и за правителствени разходи. Именно те раздуват публичните задължения до огромни балони, които заплашват да станат трудни за обслужване и могат да провокират инвеститорите да направят преоценка на кредитните рейтинги на държавите от еврозоната, особено на по-слабите и на по-засегнатите от кризата. Което пък неминуеми ще поднови  за тях  дебата "да бъда или да не бъда член на блока на еврото?".  

 

 


Дългови неволи


Обобщеният публичен дълг на страните от еврорегиона ще скочи от сегашните 86% от БВП до 103% от БВП през тази година, пише в доклада на ЕЦБ. Просто защото всяко правителство спасява националното си стопанство с милиони евро безвъзмездна помощ и заеми. Този отговор на пандемията "представлява заплаха в средносрочен план за стабилността на публичните финанси", предупреждават евроцентралните банкери.  

Публичният дълг на Гърция ще доближи 200% от БВП, на Италия - 160%, на Португалия - 130%, а на Франция и Испания - малко под 120%, твърди ЕЦБ.

Италия трябва да рефинансира 15% от съществуващото дългово бреме през 2021-а, а Франция, Испания, Белгия, Финландия и Португалия - по над 10% всяка. Тези плащания за повечето държави са напълно поносими и реални за обслужване. 

Преди десет години модерната икономическа мисъл се обедини около твърдението, че правителствени задължения в размер над 90% от БВП са невъзможни за обслужване. Днес експертите не са толкова убедени в този таван, но са категорични, че 

прекомерните  дългови равнища заплашват 

да пресушат кредитирането на частния сектор и да затруднят растежа. 

ЕЦБ вече се опитва да пребори съмненията, че обслужването на дълг в този размер е възможно. Още през март институцията обяви извънредна пандемична програма за покупка на облигации (РЕРР) в размер на 750 млрд. евро. Икономисти очакват ръководството на ЕЦБ да увеличи размера, обхвата и срока за действие на схемата на редовното си съвещание за паричната политика през следващата седмица (на 4 юни). Тогава ще бъде огласена и обновената икономическа оценка и прогноза за икономиката на еврозоната.  

 

 

 


Греховната връзка между правителствата и банките    


В доклада за финансова стабилност на ЕЦБ се обръща специално внимание на връзката между правителствата и банките, които държат големи количества национален публичен дълг. Това създава "риск от възникване на отрицателна спирала в кредитните рейтинги на държави и банкови ". Подобни негативни, произтичащи едно от друго събития, са особено вероятни за Италия и Португалия, както и за Испания, където банковите рейтинги са близки до зоната на високия риск (junk).

Погледнато от този ъгъл, решението на Конституционния съд на Германия от началото на май да атакува присъдата на Европейския съд от 2018-а, произнесена относно програмата на ЕЦБ за покупка на облигации за 2.2 трлн. евро, не изглежда чак толкова укоримо. Като се изключи  крайно неподходящият момент, в който това решение беше огласено, то провокира опасения и за други подобни оспорвания на новата схема РАРР на институцията.

Успокоение по казуса все пак внесе Изабел Шнабел - член на изпълнителния борд на ЕЦБ. В интервю за "Файненшъл таймс" на 27 май тя подчерта, че конституционният спор "не засяга директно" европейските централни банкери и те няма да съобразят "по никакъв начин паричната си политика със съдебното решение". Госпожа Шнабел разчита спорът да бъде разрешен от Бундесбанк. 

В опит да разсее тревогите на инвеститорите, че решението на германските конституционни съдии може да ограничи възможностите на ЕЦБ да предоставя повече парични стимули точно в този критичен момент, Шнабел уверява, че тя и колегите й "ще продължат да работят усилено и по новата схема за покупка на облигации в размер на 750 млрд. евро". И намекна, че на онлайн съвещанието на управителния съвет на ЕЦБ през идната седмица може да бъде договорено  дори увеличение на обхвата на тази програма. 

Госпожа Шнабел - бивш професор по икономика в университета в Бон - бе избрана за член на висшия ръководен орган на ЕЦБ през януари и отговаря за пазарните операции на институцията, включително за покупките на облигации.

Въпреки всичко ЕЦБ изготвяла и планове за действие при извънредни ситуации, доверили пред "Ройтерс" добре информирани източници. Те ще влязат в действие, ако германските конституционни съдии осъществят заплахата си да изтеглят Бундесбанк от програмата на ЕЦБ за покупка на облигации и я принудят да продаде вече придобитите по нея книжа за около 500 млрд. евро.

Facebook logo
Бъдете с нас и във