Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕЦБ се похвали с успехи и поиска твърдост

Председателят на Европейската централна банка Марио Драги обяви 2016-а за най-успешната година след световната финансова криза от 2007-2008-а. И не пропусна да припомни за пореден път на Европейската комисия, че "би приветствал Брюксел да налага по-твърдо фискалните правила". В публикувания си на 10 април годишен доклад европейските централни банкери подчертават приноса на институцията за икономическото възстановяване на еврозоната.

През март 2016-а ЕЦБ отговори на тревожно ниската инфлация, като разшири и без друго масивната си схема за покупка на облигации, с намаление на лихвените проценти и с отпускане на евтини заеми на банките. Идеята на тези мероприятия бе чрез финансовата система в реалната икономика да се вкара кеш, да се улесни достъпът на бизнеса и на домакинствата до кредити за инвестиции и за потребление, с което да се стимулира растежът, и да се доближи инфлацията до 2% годишно.

В резултат до декември 2016-а стопанството на еврозоната укрепна достатъчно, за да убеди Франкфурт да намали през март месечните покупки на облигации от 80 млрд. на 60 млрд. евро.

ЕЦБ обаче смята, че все още не е довършила задачата си. От една страна, 19-членният блок е изправен пред сериозни политически рискове заради изхода от изборите в най-мощните икономики там - Германия и Франция, а може би и в Италия. От друга страна, неувереният световен растеж и политическата несигурност пресушават търсенето на продукцията на общността зад границите. Влияние ще окажат и непредвидимите последствия от BREXIT.

Въпреки отчетените успехи еврото се понижи съществено спрямо главните си валутни конкуренти, най-вече заради възродената "любов" на инвеститорите към сигурните активи. Тя бе провокирана от разправията между Русия и Запада за Сирия, нарастващото напрежение на Корейския полуостров и върналата се тревога за края на изборите във Франция не само заради популярността на крайнодясната Марин Льо Пен, но и заради ръста на доверието към крайнолевия кандидат Жан-Люк Меланшон. В търговията в късния следобед на 12 април еврото се разменяше срещу 1.0620 щ. долара.

Един от най-изявените печеливши в тази ситуация е японската парична единица, която за първи път от ноември 2016-а насам проби под 110 йени за един щ. долар. След като "докосна" 109.33 йени за един долар в азиатската търговия на 12 април (най-силната стойност от 18 ноември), японската валута омекна до 109.50 йени за един долар в късната европейска търговия.

Златните котировки скочиха до 1275 щ. долара за тройунция - най-високата цена от ноември 2016-а.

Мениджърите на най-големите датски кредитни институции пък се питат дали идва редът страната им да се откаже от обвързания курс на датската крона към еврото, след като на 6 април Чешката централна банка оттегли тригодишната си подкрепа за праг на чешката крона към единната европейска валута.

Решението на Прага предизвика мощни колебания - от 0.9% ръст до 0.5% загуба - в рамките на няколко минути след новината. Подемът на чешката валута продължи през тази седмица след публикуваните в началото й данни за 2.6% годишен ръст на потребителските цени в страната през март - най-високата инфлация от ноември 2012-а. Кроната се засили до 26.499 за едно евро на 10 април и поевтиня леко до 26.63 за едно евро на 12 април - с 1.4% по-висока стойност от прага от 27 крони за едно евро, който чешката централна банка защитаваше три години. Мнението на пазарните играчи е, че фундаменталните показатели подсказват няколко процента по-скъпа крона от сегашното равнище, но не чак толкова драстично поскъпване, на каквото се надяваха спекулантите, инвестирали около 65 млрд. щ. долара в чешки активи в очакване на мощен подем на местната валута след премахването на прага й към еврото.

Датската крона поскъпна "солидарно" с чешката и на 12 април референтната й стойност бе 7.4369 крони за едно евро при подкрепяния от Датската централна банка курс от 7.46038 крони за евро и при отклонение от 2.25% от двете страни на тази котировка.

Засега Копенхаген е "железен" и не се отказва от фиксирания валутен режим към еврото. За разлика от Чехия и - преди две години - от Швейцария. Твърдостта на Дания намира подкрепа в няколко фактора. На първо място - победа над спекулантите при всеки техен опит да тестват валутния арсенал на централната банка. На второ място е изявлението на Danmarks Nationalbank, че е готова да отпечата неограничено количество крони, за да наводни пазара и да държи настрана спекулантите. Третото е, че валутният режим на Дания е двустранен фиксиран курс, договорен с ЕЦБ.

Срещу Копенхаген работи растящият излишък по текущата сметка на страната, доближаващ 10% от БВП. Значителен натиск идва от огромния пенсионен сектор, който създава мощно търсене на активи в крони, за да покрие задълженията си в национална валута. Не са без значение и изблиците на агресивен пазарен опортюнизъм. В близко бъдеще пък интересът към датските пари се очаква да се засили като една от малкото европейски държави с максимален инвестиционен рейтинг "ААА". 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във