Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЕЦБ ОСТАВИ ЛИХВИТЕ БЕЗ ПРОМЯНА

Щатската валута остана и през тази седмица на по-ниски нива от миналогодишните, като основно влияние върху движенията на паричните единици оказаха очакванията за промени на лихвите от двете страни на Атлантическия океан.
Икономисти, анкетирани от информационната агенция Блумбърг, смятат, че икономическият растеж на САЩ през 2006-а ще се забави, защото индивидуалното потребление и търсенето на жилища ще се наситят, а по-стабилните цени на енергията няма да са инфлационна заплаха. БВП на най-голямото световно стопанство ще отчете 3.4% ръст срещу прогнозните 3.6% през 2005-а, твърдят експертите. Тазгодишните потребителски цени вероятно ще се повишат с 2.8% срещу 3.7% ръст през миналата година. Интервюираните от Блумбърг 72 икономисти прогнозират, че основната щатска лихва ще се повиши до 4.75% през първото полугодие и ще остане на това ниво до края на 2006-а. Същевременно някои експерти все още съзират инфлационни рискове. Ако те принудят Федералния резерв да се намеси по-решително, тазгодишните икономически перспективи ще са доста мрачни, тъй като компаниите няма да продължават дълго да наемат работна ръка. Работодателите са открили 2.02 млн. нови работни места през миналата година - съвсем малко над създадените 2.194 млн. през 2004-а. Милиардерът Джордж Сорос пък прогнозира, че щатското стопанство ще изпадне в рецесия през 2007 г. заради охлаждането на жилищния пазар.
Търговският дефицит на САЩ се е свил с 3.9 млрд. щ. долара през ноември 2005-а и е достигнал 64.2 млрд. долара, което предполага, че показателят най-накрая се е възстановил от пораженията на урагана Катрина. Износът е нараснал с 1.8%, а вносът е намалял с 1.1% благодарение на по-ниските цени на енергията. Политически чувствителният дефицит на страната с Китай се е понижил от 20.5 млрд. на 18.5 млрд. долара. Цените на внесените в Съединените щати стоки през декември пък са намалели за втори пореден месец. Индексът, отчитащ промените, се е понижил с 0.2% спрямо ноември заради по-ниските цени на нефта, стоманата и компютрите. Без горивата показателят се е повишил с 0.2% на месечна база и с 1.1% за цялата 2005 година.
На 12 януари Европейската централна банка остави без промяна - 2.25%, основната лихва на еврозоната. Решението бе очаквано от анкетираните от финансовата информационна агенция Блумбърг 44 икономисти. Котировките при търговията с фючърсни контракти сочат, че разноските по заемите ще се увеличат на 2.75% до септември. Управителят на ЕЦБ Жан-Клод Трише обаче коментира след съвещанието на управителния съвет на институцията, че вижда рискове за икономическия растеж в Европа. А някои членове на банковата управа обръщат внимание, че вторичните инфлационни ефекти от миналогодишния рязък ценови скок на енергията засега са пренебрежимо малки и годишната базова инфлация (в която не участват цените на хранителните и енергийните продукти) е 1.4% - доста под тавана на ЕЦБ от два процента. Постепенно се охлажда и ръстът на паричното предлагане, който е другият фактор за тревога на банкерите. Тези коментари пресушиха надеждите на валутните играчи за енергични лихвени промени в еврозоната и свалиха еврото под 1.21 щ. долара.
Последните фундаментални показатели на еврозоната като цяло са положителни. Доверието на инвеститорите в икономиката на Германия се е повишило през януари, съобщи базираният в Манхайм Център по европейски икономически проучвания ZEW. Индексът, следящ нагласите на анализаторите и на институционалните вложители, се е увеличил от 61.1 точки през миналия месец на 71 през този, което е най-високата му стойност за последните две години. Ноемврийският износ от страната обаче най-неочаквано е спаднал с 1.4% спрямо октомври 2005-а. Все пак търговският излишък през ноември се е увеличил с 1.1 млрд. евро до 13.3 млрд. евро.
По оценка на статистическата служба във Франкфурт икономическият растеж на Германия леко се е забавил през миналата година заради мощния ръст на цените на суровия петрол и рекордната безработица. Статистиците са пресметнали 0.9% ръст на БВП през 2005-а, а икономическият институт IFO прогнозира, че растежът ще се ускори до 1.7% през тази година и ще е най-висок от 2000-а насам.
Във Франция индустриалният продукт през ноември 2005 г. е нараснал най-мощно от септември 1999-а. А продажбите на дребно в Евроленд през миналия месец са били най-силни за последните две години.
Японската йена поскъпна след коментарите на финансовия министър Садаказу Танигаки пред репортери в Ню Йорк в началото на седмицата, че движенията на японската парична единица са в тон с фундаменталните показатели. Джеръми Стертч - валутен стратег в холандската Рабобанк груп в Лондон, очаква до края на 2006-а йената да поскъпне до 108 за един щатски долар.
У нас междубанковият валутен пазар през седмицата беше сънлив. Среднодневните изтъргувани обеми валута достигнаха 147 млн. евро (287 млн. лева). Сделките в щатски долари заемаха 12.7% от купената и продадена валута.

Facebook logo
Бъдете с нас и във