Банкеръ Daily

Пари и пазари

ЕЦБ не промени паричната си политика

Както очакваха мнозинството анализатори, Европейската централна банка остави без промяна досегашната си парична политика. На редовното си съвещание на 22 април банковия управителен съвет реши да запази лихвата по депозитите минус 0.5%, а базовата - 0%, както и да продължи да предоставя дългосрочни заеми на банките при преференциални условия, за да гарантира кредитния поток към домакинствата и бизнеса. Размерът на извънредната пандемична програма PEPP остава 1.85 трлн. евро, като покупките на облигации по нея ще са в по-големи количества през текущото тримесечие. Тази политика ще е в сила до постигането на стабилен икономически подем. 

Председателят на ЕЦБ - Кристин Лагард - сравни миналата седмица еврозоната с пациент, излизащ от интензивни грижи с подкрепата на две патерици. Като се има предвид изоставането на блока на еврото зад основните му търговски партньори, главният въпрос за европейските централни банкери беше дали правят достатъчно, за да излекуват пациента. 

На миналото си съвещание за монетарната политика през март ЕЦБ реши да купува "доста по-интензивно" облигации по PEPP, за да избегне нежелано затягане на финансовите условия. Оттогава тя е осъществявала покуки за средно 17 млрд. евро седмично срещу усреднените чисто 14 млрд. евро от началото на годината, пресмята "Голдмън Сакс". Целта е да се гарантират благоприятни кредитни разходи за компаниите, домакинствата и правителствата в еврозоната по време на пандемията. Сегашните чисти покупки трябва да останат в сила до края на март 2022-а. 

Някои икономисти предположиха, че ЕЦБ може да отиде и по-далеч след като доходността на десетгодишните италиански дългови книжа се повиши с 0.13 процента. От "Кепитъл икъномикс" обаче посочиха, че увеличението е станало въпреки по-големите количества на купените от ЕЦБ облигации. 

Паричните стратези на ЕЦБ, които през март се съгласиха да увеличат покупките на облигации през второто тримесечие, ще преразгледат решението си през юни, като някои от тях вече настояват за редукции през второто полугодие. Особено след като имунизационният процес набра скорост. При сегашната скорост на придобиване на облигации ЕЦБ може да изтощи квотата за покупки преди да изтече крайния срок на действие на РЕРР в края на март 2022-а. 

Холандецът Клаас Кнот - един от най-консервативните членове на банковия управителен съвет - вече обяви, че е възможно да започне редуциране на купените количества дългови книжа през третото тримесечие. Други негови колеги пък отхвърлиха тази идея като казаха, че всякакви разговори за ограничения са преждевременни предви третата вълна на пандемията. 

Председателят на Националната банка на Белгия - Пиер Вунш - коментира през април, че се надява ЕЦБ да започне разговори за изтегляне на стимулите "в разумна времева рамка". А френският му колега Франсоа Вилроа дьо Гало предлага преход от пандемични облигационни покупки към "адаптирана" версия на по-стара програма, като същевременно се запазят отрицателните лихви, дългосрочните банкови заеми и конкретните указания за инфлацията.

Други големи централни банки вече започнаха да намекват за изтегляне на паричните стимули.

"Бенк ъф Канада" обяви на 21 април, че може да започне да повишава лихвените проценти в края на 2022-а и да намалява покупките на облигации след като повиши рязко перспективата за канадската икономика. 

Госпожа Лагард коментира на пресконференцията след съвещанието на ЕЦБ, че не се обсъжда прекратяване на РЕРР въпреки признаците, че икономиката на еврозоната се отърсва от пандемията от COVOD-19. Тя обърна внимание, че рисковете средносрочните рискове за икономиката са балансирани, но определи идеята за ограничаване на паричната подкрепа като "преждевременна". Просто защото "постъпващите икономически данни, анализите и индексите предполагат, че стопанската активност вероятно е спаднала отново през първото тримесечие на 2021-а, но сочат растеж през периода април-юни".

Facebook logo
Бъдете с нас и във