Банкеръ Daily

Пари и пазари

ЕЦБ не е надежден банкомат за правителствата

Еврозоната субсидира  чрез монетарната си политика    финансовия сектор до такава степен, че националните централни банки са принудени да ограничават кеша, който в нормални условия изпращат в държавните хазни. Своеобразен  трън в петата на масивните пандемични стимули, към които се насочи   Европейската централна банка се оказва  програмата й за целевите дългосрочни рефинансиращи операции (TLTRO), заради която паричните  власти на страните от Естония до Австрия ще реализират по-ниски приходи. А това означава и по-малко пари, с които ще разполагат  националните правителства.  

По-малките  печалби и дори понесените загуби са убедително доказателство за  недотам благоприятния ефект  от  начина, по който паричната политика се намесва в територия, запазена за фискалните органи. Което е и източник на недоволство на някои банкови стратези, които предпочитат ЕЦБ да се придържа към основните си правомощия  въпреки  политическите аргументи, и да остави на правителствата те да вземат тези решения. 

"Политиките, подобни на отбивите по TLTRO, са фискални мерки", коментират икономисти на "БНП Париба". И приканват поитиците да се поинтересуват от тях, а на централните банкери препоръчват да започнат да се тревожат от потенциално прекалените субсидии към отделна институция или индивиди. 

Този феномен вероятно ще стане и по-широко разпространен, след като ЕЦБ реши през миналата година да "подслади" дългосрочните заеми за кредиторите с лихвени предложения до минус 1%, при условие, че средствата се насочат към  реалната икономика. Да не забравяме също, че членовете на институцията от Франкфурт получават по-ниски приходи от негативните лихви по депозитите. Както и от операциите за  приложение на политиките на европейските централни банкери, като например покупката на облигации, които зависят от акционерното участие в ЕЦБ съобразно големината на всяко стопанство. 

Централните банки от еврозоната са разпределили през миналата година дългосрочни заеми за над 1.6 трлн. евро към  кредитните институции  при най-ниските възможни лихвени проценти. Облекчените изисквания на програмата TLTRO са позволили на близо 75% от участващите банки да спечелят от тези максимално щедри условия, твърдят анализатори. 

Всяка централна банка огласява по различно време и с различни детайли приходите си, поради което  сред онези, които алармираха за по-ниски печалби  се оказа  естонската, която през миналия месец прогнозира загуба от 10 млн. евро за 2021-а. Правителството на Австрия пък не очаква да получи никакъв паричен превод - опасност, за която  един от членовете на борда на централната банка на страната предупреди още през ноември 2020-а. И основен виновник за тези ефекти са ниските лихви на сделките по TLTRO.

Централната банка на Нидерландия също предвижда по-ниски чисти приходи заради отрицателните лихвени проценти по кредитните операции, както и от програмите по покупка на облигации. Но  все пак очаква някаква печалба през 2021-а. 

Председателят на Естонската централна банка  Мадис Мюлер  се оплаква, че предприетите мерки за поддържане на възможно най-благоприятни кредитни условия за бизнеса и за домакинствата колкото е възможно по-дълго, са предизвикали рязък спад на приходите. 

Германският кабинет пък  все още разчита на вноска от 2.5 млрд. евро от Бундесбанк  според  проекто-плановете за 2021-а. Това е сумата, която всяка година се насочва към бюджета на страната, а всичко над нея се използва за редуциране на дълга.

Финансовите министри  на страните, за които става дума  със сигурност ще се радват да получат колкото е възможно повече пари, с които да овладеят  раздуващите се дефицити, натрупани в процеса на битката с пандемията. Но "лептата" на централните банки вероятно ще е нищожна. 

В интерес на истината  по-широкият въпрос дали загубите на паричните власти имат значение, е до голяма степен академичен, особено ако се съди  примерно  от огромните колебания на приходите на Националната банка на Швейцария. На теория централните банки могат да печатат пари, за да попълват капитала си. Както и просто да прехвърлят загубите за следващите години, както често постъпваше  германската Бундесбанк  през 70-е години на миналия век. 

Но самата идея, че правителствата печелят по-малко от централните си банки заради решения на паричните им стратези в подкрепа на финансовия сектор е по-скоро обременена политически, особено в държави като Германия, където периодично избухват съмнения за независимостта на монетарните органи. 

Икономистите  все пак  обобщават, че кредитните субсидии не са непременно нещо лошо. Въпросът е кои точно власти трябва да поемат отговорността и да  преценяват  кой точно да ги получи. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във