Банкеръ Daily

Пари и пазари

ЕЦБ намалява покупките по противопандемичната си програма

Европейската централна банка ще намали темпото, с което купува активи по извънредната си противопандемична програма PEPP - акт на признание, че възстановяването на еврозоната е достатъчно силно, за да разчита на по-малка парична подкрепа. 

Управителният съвет на ЕЦБ реши на редовното си съвещание на 9 септември да прави по-скромни покупки на облигации от досегашните грубо 80 млрд. евро на месец, които осъществяваше през последните две тримесечия. Това става ясно от официалното изявление на централните банкери след събирането. 

Паричните стратези потвърдиха и обещанието си да оставят в сила до края на март 2022-а или до по-късно, ако се налага, програмата PEPP в общ размер от 1.85 трлн. евро - сигнал, че те все още не са готови да обсъждат как и кога да прекратят действието на извънредните стимули. Тяхната позиция се различава от готовността на Фдералния резерв да започне постепенно да ограничава покупките на активи по-късно през тази година. 

Заради пробивите в продоволствените вериги и новия пандемичен взрив, заплашващи да попречат на възстановяването, както и на база на очакванията средносрочният ценови натиск да остане доста под целевите 2% годишно, официални представители на ЕЦБ убеждаваха активно през миналите седмици, че състоянието на европейското стопанство се различава от щатското и остава зависимо от подкрепата на ЕЦБ.  

Някои членове на управителния съвет на ЕЦБ обаче започнаха открито да предупреждават, че продължителната свръхщедра парична политика също крие рискове. Шефовете на Австрийската централна банка Роберт Холцман и колегата му от Нидерландия - Клаас Кнот - коментираха през миналата седмица за агенция "Блумбърг", че извънредните покупки на активи трябва да приключат през март 2022-а.

Европейските централни банкери взеха и следните решения:

- запазват на досегашните минус 0.5% депозитната лихва;

- оставят без промяна основния лихвен процент на еврозоната докато прогнозите им не покажат устойчива инфлационна стойност от 2% годишно и ценовият натиск не започне да съответства на това целево равнище;

- продължава действието на по-старата програма за покупка на активи в размер на 20 млрд. евро на месец;

- дългосрочните заеми за банките ще продължат да подкрепят кредитирането.

На пресконференцията след съвещанието на банковия управителен съвет председателят на институцията Кристин Лагард заяви, че еврозоната ще постигне по-висок растеж през третото тримесечие и че икономическата активност ще достигне предпандемичните си равнища до края на годината. Госпожа Лагард очаква наблюдавания инфлационен натиск да е временен и смята, че рисковете за растежа са "като цяло балансирани" въпреки предвижданите от анализаторите насрещни ветрове от разпространението на вариант "делта" на коронавируса, лекото стопанско забавяне на Китай и проблемите на световните вериги за доставки на базови стоки и суровини.    

За базовия си сценарий ЕЦБ очаква 5% ръст на БВП през тази година (при прогнозирани 4.6% през юли), 4.6% през 2022-а и 2.1% през 2023-а.

Новата инфлационна прогноза е за средно 2.2% годишна инфлация през 2021-а (срещу юлските 1.9%), 1.7% през 2022-а (срещу предишните 1.5%) и 1.5% през 2023-а (малко над предвидените през юли 1.4 процента). 

Еврото леко поскъпна след новината - до около 1.1835 щ. долара, а надбавката на доходността на десетгодишния италиански правителствен дълг над аналогичните по срочност германски облигации - основният показател за риск в еврозоната - се сви до 104 базови пункта, което е най-ниската стойност от 25 август насам. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във