Банкеръ Daily

Пари и пазари

ЕЦБ качи всички лихви с по 50 базови пункта

На редовното си съвещание на 21 юли управителният съвет на Европейската централна банка качи лихвите с по-висок от очаквания процент, потвърждавайки решимостта си да се справи с предимство със създаващата сериозни проблеми  препускаща инфлация за сметка на растежа, въпреки че стопанството на еврозоната се гърчи под натиска на войната на Русия срещу Украйна. 

Базовата депозитна лихва на институцията бе повишена с 50 базови пункта, а не с препоръчителните според собствените й указания 25 точки и достигна нула процента. Това е първият лихвен ръст на ЕЦБ от 11 години насам. Слагайки край на осемгодишния си експеримент на отрицателни лихвени проценти, банкерите увеличиха и основната лихва за рефинансиране от досегашните 0% на 0.50 процента и обещаха да продължат нагоре още на следващото си съвещание на 8 септември. 

ЕЦБ от седмици насочваше пазарите да очакват лихвено повишение от 25 базови пункта, но близки до дискусиите лица отбелязват, че двойно по-високият процент е влязъл в играта малко преди съвещанието след като пазарните индикатори са показали по-нататъшно влошаване на инфлационната перспектива. Инфлацията в еврозоната вече доближава двуциферната територия  и съществува сериозен риск да се окопае над целевите за централните банкери 2% годишно. А евентуалният недостиг на природен газ през идващата зима може да качи още по-високо цените и да доведе до бърз растеж на разходите.  

Еврото, което преди седмица падна до най-ниската си от две десетилетия пазарна оценка към зелените пари, укрепна и поскъпна с около половин процент след решението на ЕЦБ. В 15.55 ч. българско време на 21 юли единната европейска валута се разменяше срещу 1.0260 щ. долара.

Европейските централни банкери решиха също да предоставят допълнителна помощ на най-задлъжнелите държави от 19-членния блок и одобриха нова схема за покупка на облигации, наречена "Преходен защитен инструмент" (TPI), предназначен да ограничи ръста на кредитните им разходи и финансовата фрагментация. 

В официалното си изявление след съвещанието ЕЦБ посочва, че "обемът на покупките по TPI зависи от сериозността на рисковете за разпространение на паричната политика" и че "TPI ще гарантира плавното й налагане на територията на всички страни от еврозоната".

Въвеждането на новата схема е изключително важно, защото в процеса на увеличение на лихвените проценти кредитните разходи нарастват непропорционално в държави като Италия, Испания или Португалия в резултат на желанието на инвеститорите да получат по-висока премия, за да вложат средства в правителствените им дългови книжа. Решението идва в условията на поредната политическа криза в Италия и очаквания хаос след като премиерът Марио Драги подаде оставка на 21 юли. Разликата в доходността на десетгодишните италиански и германски облигации за кратко надхвърли 240 базови пункта след новината за оттеглянето на Драги и не е далеч от 250 точки - равнището, което предизвика извънредното съвещание за паричната политика на ЕЦБ през миналия месец  

Въпреки половинпроцентното лихвено увеличение, европейските централни банкери изостават от основните си глобални партньори, по-специално от Федералния резерв, който качи лихвите със 75 базови пункта през юни и вероятно ще направи същата крачка и по-късно през юли. Еврозоната обаче е далеч по-уязвима от войната в Украйна отколкото отвъдокеанския си партньор и паричните стратези са изправени пред дилемата да балансират между растежа (който може да се превърне по-скоро в рецесия) и инфлационния взрив. Доверието в блока на еврото също отънява заради военните дейсвия и високите цени на суровините и стоките, които изтощават покупателната способност на населението. Увеличението на кредитните разходи в условията на спад пък е доста противоречива стратегия и може да нанесе още щети на бизнеса и домакинствата.  

От другата страна на везната е мандатът на ЕЦБ да контролира инфлацията и да има предвид, че прекалено бързия ценови ръст за дълъг период от време може да задълбочи проблема, защото фирмите ще прехвърлят автоматично по-високите си производствени разходи на крайните потребители. Европейският пазар на труда също е доста постен, което предполага, че натискът от по-високите заплати ще поддържа по-високия ценови ръст. Ако пък еврозоната действително изпадне в рецесия, то ЕЦБ ще трябва да направи по-големи лихвени повишения, за да приключи по-бързо с възходящия лихвен цикъл. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във