Банкеръ Daily

Пари и пазари

ЕЦБ е похарчила милиарди, за да защити Италия 

Официални статистически данни, публикувани на 2 август, подсказват, че официални представители на Европейската централна банка са хвърлили милиарди евро за покупка на държавни облигации на Италия и на други страни членки от южната част на еврозоната откакто преди месец активираха първата линия на защита на по-задлъжнелите стопанства от спекулантите. Използваните значителни средства, освободени от книжата на падеж в портфейла на извънредната банкова пандемична програма PEPP, предполагат ударно прилагане на инструмента, създаден от паричните стратези на институцията като първоначален отговор на пазарни вълнения. 

Статистическите показатели, налични единствено на двумесечна база, показват, че нетните вложения в германски, френски и нидерландски държавен дълг са паднали с общо 18.9 млрд. евро през юни и юли. Докато покупките на правителствени облигации на Италия, Испания, Португалия и Гърция са достигнали общо 17.3 млрд. евро.  

Тези числа са първото реално доказателство за интервенциите на ЕЦБ на дълговите пазари след "взрива" на доходността на книжата на по-слабите икономики на еврорегиона. Именно той принуди шефката на банката Кристин Лагард да свика извънредно съвещание на управителния съвет, на което бе постигнато съгласие за спешен отговор.

По оценка на Кистоф Рийгер - шеф на поделението за лихвени инструменти на "Комерцбанк", "това е най-голямата досега редукция на германски вложения откакто ЕЦБ започна да разхлабва паричната политика и да помпа пари, и е далеч по-значима от очакванията". Нетните инвестиции в германски държавен дълг през юни и юли са паднали с 14.3 млрд. евро, в нидерландски - с 3.4 млрд. евро, и във френски - с 1.2 млрд. евро.

Паричните стратези на ЕЦБ се споразумяха като първоначална фаза за ликвидиране на фрагментацията и за снижаване на кредитните разходи на по-задлъжнелите страни-членки на еврозоната да се инвестират повторно и по по-гъвкав начин средствата от книжата на падеж в портейла от 1.66 трлн. евро на пандемичната банкова програма за покука на активи. Целта е да не се разширява спреда на доходността между държавите от блока на еврото по време на започналия цикъл на увеличение на лихвените проценти. Откакто ЕЦБ обяви, че ще повиши лихвите през юли, инвеститорите се питат дали растящите кредитни разходи ще вкарат по-задлъжнелите нации в спиралата на дълговата криза в еврозоната от миналото десетилетие. И след като през юни възвръщаемостта на италианските книжа скочи до най-високата си стойност за последните няколко години, паричните стратези обещаха да намерят начин да предотвратят пазарните трусове. Доходността на десетгодишния италиански държавен дълг приключи търговията си на 2 август с 223 пунка над възвръщаемостта на сходните по срочност германски облигации. Съотношението е ключов показател за риска в региона. 

За да организират по-гъвкавите покупки на облигации, паричните стратези на ЕЦБ разделиха еврозоната на три категории: донори, към които спадат Германия, Франция и Нидерландия; бенефициенти - Италия, Гърция, Испания и Португалия; и т. нар. неутрални. Най-едър бенефициент през юни и юли е бил Рим с вложения за 9.8 млрд. евро. Следва Мадрид с 5.9 млрд. евро, Атина - с 1.1 млрд. евро и Лисабон - 0.5 млрд. евро.  

Госпожа Лагард посочи гъвкавостта като първата линия на защита срещу пазарните колебания, заплашващи разпространението на паричната политика до всички точки на еврорегиона, която ще стане възможна с новия инструмент за покупка на дълг в случай на крайна необходимост от по-масирани интервенции.    

Италия е в центъра на вниманието на инвеститорите откакто премиерът Марио Драги подаде оставка и президентът Серджо Матарела насрочи предсрочни избори на 25 септември. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във