Банкеръ Daily

Пари и пазари

ЕЦБ да "декарбонизира" дългови инвестиции за 2.4 трлн. евро

Председателят на "Банк дьо Франс" - Франсоа Вилроа дьо Гало - призова Европейската централна банка да съобрази количеството корпоративни дългови книжа, които купува и стойността на гаранциите, които приема, с готовността на компаниите да участват активно в борбата за постигне на целите на международното споразумение за овладяване на световното затопляне на климата. В онлайн форум на 11 февруари френският банкер предложи "декарбонизация на баланса на ЕЦБ по прагматичен, постепенен и целенасочен начин за всички корпоративни активи, независимо дали те фигурират като придобити или са приети като залог".     

В друго събитие председателят на централната банка на Нидерландия - Клаас Кнот - заяви, че централните банкери "биха могли да проучат как, в рамките на техните правомощия, да прекроят инструментите на паричната си политика", за да ги настроят за риска от промяна на климата на Земята.

Шефката на ЕЦБ - Кристин Лагард - обеща да направи борбата за опазване на околната среда ключова част от прегледа на банковата стратегия, който трябва да приключи през септември. Управителният съвет на институцията, в който Вилроа дьо Гало и Кнот са членове, трябва да обсъди влиянието на климатичните промени по-късно през този месец като част от този обзор. И председателят на "Банк дьо Франс" вероятно се опитва да даде насока на дебата. Но предложенията му по-скоро ще се сблъскат със съпротивата на другите членове на съвета.    

Вилроа дьо Гало предлага ЕЦБ "да използва индикаторите, които измерват усилията на даден емитент на дългови книжа за определен период от време да намали въглеродните емисии в сравнение с конкурентите си от същия икономически сектор". Просто защото по този показател са натрупани достатъчно данни. Французинът обаче подчертава, че предложенията му не засягат държавните облигации, които формират основната част от банковия портфейл от активи, защото е "много трудно да се направи разлика между климатичните политики" на отделните държави. След анализ на оценките на тези индикатори за корпоративните облигации и гаранции, ЕЦБ би могла да ограничи покупките на ценни книжа от онези емитенти, които не са успели да покрият изискванията на Парижкото споразумение за климата от 2016-а. Страните, подписали договора, поеха ангажимент да не допускат температурата в света да се увеличи над 2 градуса по Целзий в сравенние с равнищата преди индустриалната революция като занулят въглеродните емисии до 2050-а. Споразумението получи нов тласък след решението на щатския президент Джо Байдън да върне страната си в него.

По оценка на икономисти, ЕЦБ едва ли ще отиде толкова далече колкото предлага Вилроа дьо Гало. Мненията са поделени между две опции: институцията да започне да прилага критериите за климатичната промяна към огромния си портфейл от корпоративни и банкови облигации или да продължи да следва принципа за "пазарен неутралитет" и да придобива книжа единствено съобразно дела им от целия пазар.

В края на 2020-а ЕЦБ е имала в баланса си облигации и дългове, емитирани от банки и компании като гаранции по отпуснати кредити за над 2.1 трлн. евро, както и корпоративни книжа за над 270 млрд. евро, придобити по програмата й за покупка на активи. 

Защитници на околната среда също критикуват европейските центрани банкери, че покупките на корпоративни облигации са облагодетелствали най-едрите замърсители на атмосферата каквито са петролните и газовите групи и авиокомпаниите, защото те пускат на пазара повече дългови книжа от голяма част от останалите играчи.   

Предложението на Вилроа дьо Гало обаче вероятно ще бъде атакувано от други членове на управителния съвет на ЕЦБ, между които е и шефът на Бундесбанк - Йенс Вайдман. Неотдавна той коментира за "Файненшъл таймс", че "не е работа на централните банкери да коригират пазарните деформации и политическите действия или нарушения". 

Вилроа дьо Гало обаче не се предава и описва адаптирането на инструментите на паричната политика към риска от промяна на климата като "нов фронт". Той се надява решение по наболялата тема да се вземе през 2022-а и да се приложи в рамките на следващите три до пет години. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във