Банкеръ Daily

Пари и пазари

Държавният ни дълг - рекордно скъп

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Цената на българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари се покачва  с бурни темпове през последната една година -  от края на юни 2018 г. и вече достигна до рекордно високи и немислими доскоро стойности.

Най-дългосрочната ни емисия - с падеж 2035 г., вече се търгува с 15 евро по-скъпо спрямо година по-рано. Сегашната й стойност от 121.8 евро за 100 номинал осигурява възвращаемост на инвеститорите от едва 1.6% на годишна база срещу 2.6% в началото на лятото на миналата година. 

Аналогична е ситуацията и с останалите ни емисии. Емисията ни с падеж 2028 г. поскъпна с 9 евро за същият период от време, а доходността й се понижи до немислимите доскоро 0.5% на годишна база срещу 1.6%  преди 12 месеца. Със 7.4 евро е по-висока стойността и на книжата ни с падеж 2027 г., а доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, се спусна надолу със 110 базисни точки, за да достигне до сегашните рекордно ниски 0.33% на годишна база. По-краткосрочните ни книжа също повишиха стойността си, но с по-умерен темп. Тази с падеж 2024 г. поскъпна с 1 евро, а доходността й се понижи 55 базисни точки до 0.04% годишно. Доходността на на-краткосрочните ни книжа - с падежи през 2023 г. и 2022 г., се понижи с по 25 базисни точки и вече устойчиво е на червена територия - на нивата съответно  минус 0.02% и минус 0.12 на сто.

За същият период от време ръст в цените отбелязаха и търгуваните емисии на вътрешния вторичен междубанков пазар. Тази с падеж 2027 г. беше най-дългосрочната облигация доскоро. Нейната цена се повиши с близо 1 лев за последната една година, а доходността й се спусна със 70 базисни точки надолу до 0.25% на годишна база в момента.

За същият период от време международните пазари оцениха, че вероятността страната ни да изпадне в затруднение да обслужва държавния си дълг се е увеличила. За това говорят котировките по търгувания на международните финансови пазари финансов дериват CDS (Credit Default Swap). Те в момента определят рисковата премия по 10-годишните ни книжа да е 130 базисни точки срещу 120 точки година по-рано. При равни други условия доходността на 10-годишните ни облигационни емисии би трябвало да нарасне с 10 базисни точки, но вместо това тя се понижи, както вече споменах със 110 базисни точки при еврооблигацията ни и със 70 точки за вътрешната ни емисия.

Каква е основната причина за този пазарен разнобой? Ликвидноста. И двата продукта -  деривата и дълговите облигации са недостатъчно ликвидни и следват различна логика. CDS-ът е зависим най-вече от котировките за държавите  със  същият кредитен рейтинг, докато цената на книжата се определя най-вече от търсенето и предлагането, а то  е повече от оскъдно.

От началото на 2018 година досега общият държавен дълг на България се понижи с 1.5 милиарда лева нетно до 23.3 милиарда лева в момента. През този период настъпиха падежите на много държавни ценни книжа, но Министерството на финансите се въздържаше от емитиране на нов дълг. Единственото изключение са последните две емисии за общо 300 млн. лева, пуснати експресно в обръщение в края на предишния месец. Тази с падеж след 10.5 години е за 200 млн. лева, а другата - със  срочност 20 години за 100 млн. лева.

Нетното намаляване на дълга с 1.5 милиарда лева тласкаше цените на книжата нагоре и натискаше доходността надолу. Допълнителен натиск оказваше и нарастващата ликвидност в банковата ни система. За същият период от време тя нарасна с 1 милиарда лева.

Нетното намаляване на дълга и увеличената свръхликвидност на банковата система са двата основни фактора, поради които цената на българските държавни ценни книжа се покачва неуморно, а доходността им се понижава.

Facebook logo
Бъдете с нас и във