Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДЪНОТО ВСЕ ПОВЕЧЕ СЕ ОТДАЛЕЧАВА

След като седмицата стартира с класически черен понеделник, последваха черен вторник и сряда и едва четвъртъкът се очерта като зелен, за сметка на което в петък последва реципрочен по размер спад. Индексите изпаднаха в безтегловност, след като панически разпродажби тласкаха котировките по основните позиции към така очакваното от мнозина дъно. За съжаление т.нар. дъно се оказа доста отдалечено от повърхността и много от изпадналите в паника инвеститори се удавиха още преди да го достигнат. Въпреки отчаяните възгласи на голяма част от удавниците за спасителен пояс от страна на БФБ-София под формата на спиране на търговията такъв не беше подсигурен, а бурните вълни продължиха да отсяват подобно на естествен подбор опитните от неопитните плувци. Паниката и отчаянието достигнаха невиждани за българския капиталов пазар размери, вследствие на което борсовите индекси бяха върнати на поправителен изпит още в 1 клас, а краят на света изглеждаше по-близо откогато и да било.
Като оставим метафората настрана, SOFIX се върна на нивата си от далечната 2004 г., а голяма част от сините чипове достигнаха исторически дъна. Паниката на БФБ-София за поредна седмица беше в резултат на вносни трусове от международните капиталови пазари, които подобно на нас изживяват отдавна позабравени катаклизми, стартирали от широко обсъжданата напоследък финансова криза и деструктивните й отражения върху реалния сектор на световната икономика. Очакваната почти повсеместна рецесия се отрази негативно на цените на храните, суровините и петрола, като цената на черното злато отбеляза най-големия си седмичен спад от 2004 г. и доближи 79 долара за барел, с което отбеляза едногодишно дъно. Станахме свидетели и на безпрецедентно координирано понижаване на лихвите от водещите централни банки с 0.5 процента. То обаче не само не успя да върне доверието във финансовите пазари, ами практически е спорно доколко ще изпълни основната си мисия, а именно да потисне ефектите върху глобалната икономика от невероятната финансовата криза.
У нас дъна не липсваха, след като подплашени от случващото се навън чуждестранни инвеститори излизаха на всяка цена от вложенията си. Разбира се, в подобни ситуации най-потърпевши са ликвидните позиции, които и през последната седмица пострадаха най-много от паниката. Представителите на банковия сектор, без изключения, бяха подложени на солиден натиск от разпродажби. При Първа инвестиционна банка (ПИБ) станахме свидетели на невиждани до момента изтъргувани обеми, съчетани с поредица от исторически минимуми. За последните пет сесии се размениха над 2.3 млн. акции на цени между 3 и 3.45 лева. Солидните изсипвания бяха ежедневие, но книжата на банката намериха сериозна подкрепа на нивата около и над 3 лв. за акция, които за момента изглеждат непробиваеми. За седмицата спадът в цената на акциите на ПИБ е приблизително 25%, или около 1 лв. на акция. Големи изтъргувани обеми имаше и при Българо-американска кредитна банка (БАКБ) и Корпоративна търговска банка (КТБ). Книжата на БАКБ продължиха да се сриват, като само за седмица загубиха още 25% от стойността си - до около 24 лв. за дял. Паниката се отрази дори на т.нар. остров на спокойствието КТБ. Корпоративната банка отбеляза най-големия си седмичен спад до около 70 лв. за акция, или приблизително 17%, но след като намери солидна подкрепа на това ниво търговията се успокои непосредсвено над него. Централна кооперативна банка (ЦКБ) също се радваше на засилен интерес сред продавачите, които тласкаха цената на моменти до позабравените 2 лв. за акция. Исторически дъна имаше и при акциите на мажоритарния собственик на ЦКБ а именно Химимпорт. Капитализацията на някогашния пазарен лидер се топеше по-бързо от сладолед в Сахара и към края на седмицата не надвишаваше скромните 580-600 млн. лева.
Подобна беше ситуацията и при Еврохолд България, чиито книжа се разменяха около 2.40-2.50 лв. за дял, или 25% под емисионната стойност при последното увеличение на капитала преди около две години. Рекорди в отрицателния смисъл на думата поставиха Каолин и Трейс груп холд. Добивната компания успя да удари личен исторически минимум на 4.20 лв. за дял, с което капитализацията й наближи скромните 100 млн. лева. Книжата на инфраструктурното дружество се разменяха на нивата около 50 лв. за дял, а печалният седмичен рекорд бе ударен още в сряда на 48 лв. за акция. В същото време стана ясно, че правителството смята да бори надвисналата над икономиката ни криза чрез повече пари за инфраструктура. Именно в това направление евентуално ще бъдат похарчени предвидените общо 350 млн. лв. от бюджетния излишък, освен обявените по-рано 1.20 млрд. лева. От общата сума допълнителни средства 120 млн. лв. ще бъдат за Национална агенция Пътна инфраструктура, като 110 млн. лв. ще са за автомагистрала Тракия, като по този начин общата сума, която ще бъде отделена от излишъка за проекта, може да достигне 200 млн. лева. Предвижда се 30 млн. лв. да бъдат отпуснати допълнително на БДЖ, а други 30 млн. - за бюджета на НК Железопътна инфраструктура. Останалите две публични инфраструктурни компании - Холдинг Пътища и Мостстрой, останаха почти резистентни както към паниката, така и към добрите новини от управляващите поради все още незавършената процедура по увеличение на капитала им и изключително малкия брой свободни за търговия акции.
Производителят на бои Оргахим на няколко пъти се спускаше под 100 лв. за дял при ниски обеми, а Топливо се закрепи около 10 лв. за акция при подобна слаба ликвидност. При доста по-високи обеми спад отбелязаха и акциите на Софарма. Фармацевтичното дружество публикува ръст от 10% в приходите за деветмесечието на тази година в сравнение със същия период на 2007 г., но това въобще не беше достатъчно, за да предпази книжата му от спад до отдавна позабравените 2.10 лв. за акция.
Очаквам търговията и през следващата борсова седмица (13-17 октомври) да се влияе предимно от международните новини и през призмата на тяхното отражение върху българската икономика. До края на месеца трябва да бъдат оповестени и финансовите резултати на публичните дружества за третото тримесечие на 2008 г., от които ще проличи дали има някакви симптоми на слабост, породени от глобалната стагнация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във