Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Дълговите главоболия на Атина

Гърция трябва да получи допълнително облекчаване на дълга, за да си върне доверието на инвеститорите. Въпреки че се очертава да приключи спасителната си програма с кешов буфер от 9 млрд. евро. Това е записано в проектодоклад на Европейската комисия, до който се добрали репортери на агенция "Блумбърг".

Крайният срок за усвояване на третия пакет от заеми за Атина от Европейския механизъм за стабилност на стойност 86 млрд. евро, договорен от гръцкия премиер Алексис Ципрас и от европейските кредитори през 2015-а, изтича през август 2018-а. По оценка на Брюксел в т. нар. доклад за съгласие, 27.4 млрд. евро от тази сума няма да бъдат използвани. А всички траншове до крайния срок на програмата целят "изграждането на значим кешов буфер" от около 9 млрд. евро, пишело още в документа. 

Докладът съдържа и анализ на публичния дълг на Гърция, за който е и основният спор между европейските кредитори на южната ни съседка и МВФ. Фондът не е давал пари на Атина повече от три години, възпиран от опасенията, че страната не може да обслужва задълженията си.

Все пак в средата на миналата седмица Гърция и кредиторите й от еврозоната сключиха сделка за деблокирането на транш от 8.5 млрд. евро, със средствата от който страната да погаси задължения за 7 млрд. евро, дължими през юли. В замяна гръцкото правителство обеща първични бюджетни излишъци от 3.5% от БВП - до 2022-а, и "малко над, но близо до 2%" до 2060-а. Мисията е почти невъзможна в дългосрочен план, след като изтекат всички гратисни периоди за обслужване на официалните заеми, удължените срокове до падежите и понижените лихви, позволили сравнително приличното им управление засега. След това Атина ще се сблъска със суровата реалност, която може да тласне стопанството отново в рецесия и да наложи сключването на нова сделка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във