Банкеръ Daily

Пари и пазари

Дългове за 13 трлн. долара трябва да погасят едрите икономики

Когато пили - пели, когато плащали - плакали, гласи стара българска поговорка. Предстои да видим дали това ще се случи и с най-мощните световни икономики, които трябва да погасят натрупани дългове за 13 трлн. щ. долара, чиито падежи са през тази година - нежелано, но неизбежно наследство от финансовата криза.

Държавите от Г-7 плюс ключовите развиващи се стопанства ще трябва да се справят с най-мащабните падежи на облигации от поне десетилетие насам. По-голямата част от тях са заеми, сключени от правителствата, за да измъкнат стопанствата си от най-дълбокия спад след Великата депресия. По изчисления на агенция "Блумбърг" общата стойност на дълговите книжа, които тези страни трябва да предоговорят (или погасят изцяло или частично) през тази година е с 51% по-висока отколкото през 2020-а. 

Добрата новина е, че и централните банки и инвеститорите са на страната на правителствата си. Паричните стратези, които очакват множество икономически предизвикателства, породени от пандемията, със сигурност ще съхранят щедрата си парична политика, за да поддържат ниски кредитните разходи. Облигациите пък си остават търсено спасително убежище за авоарите на инвеститорите в условията на вихрещата се пандемия, която продължава да поразява хората и стопанствата. Което, парадоксално, прави високата задлъжнялост един от най-успешните инструменти за стимулиране на растежа. 

Най-голяма е нуждата от рефинансиране на САЩ, които ще трябва да обслужват падежи на дългове за 7.7 трлн. щ. долара. Непосредствено след американците е Япония с 2.9 трлн. долара, следвана от Китай, чиято сметка е нараснала до 577 млрд. долара срещу 345 млрд. долара през миналата година.  

В Европа най-много ще трябва да връща Италия - 433 млрд. долара, следвана от Франция с 348 млрд. долара. Германия ще трябва да погасява задължения за 325 млрд. долара срещу 201 млрд. долара през миналата година. 

Най-скромна е сметката на Русия - под 100 млрд. долара. 

Не всичките книжа на падеж трябва да се предоговарят и удължават с нови заеми. Особено предвид неизбежното повишение на доходността, което ще върви успоредно със стабилизирането и засилването на растежа. Усреднената прогноза на икономисти, анкетирани от "Блумбърг", е доходността на десетгодишния щатски дълг да нарасне до 1.24% до четвъртото тримесечие. 

В правомощията на световните парични стратези обаче е да поддържат ниски лихвените проценти, за да стимулират възстановяването на глобалното стопанство. Федералният резерв е готов да купи почти половината от новите емисии с номинал 2 трлн. долара, които щатската администрация се очаква да емитира през тази година. 

В Европа пък, резултатът от ударните покупки на Европейската централна банка ще е недостиг на предлагането на дългови книжа за 133 млрд. евро, по сметки на "Джефрис интърнешънъл". 

Или, както обобщават икономисти, днешната действителност е, че дълговите равнища и лихвените проценти са свързани, защото мнозинството развити държави не могат да си позволят по-високи лихви. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във