Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Дребни интриги със сините чипове

Публичните компании компании имат голям мерак свободно търгуваните им акции (фрий-флоут) да се търсят повече, но това от години не се случва и е една от причините за ниската ликвидност на БФБ-София. Което видно и от водещия борсов индекс SOFIX (в него са събрани т.нар. сини чипове) - най-търгуваните емисии. Въпреки това този вид акции винаги намират място в портфейлите на по-консервативните инвеститори, договорни и пенсионни фондове.


Най-новият член на SOFIX - Корпоративна търговска банка, е освободил едва 14.53% от книжата си за свободна търговия на борсата. Първа инвестиционна банка пък е оставила на разположение на инвеститорите 15% от акциите си с право на глас. При девет други дружества около една трета до една пета от капитала може да се разменя свободно на борсовия пазар. Сред тях е и Булгартабак холдинг с фрий-флоут от 20.17 на сто. А както се говори, скоро и при него ще станем свидетели на търгово предложение и раздяла с борсата.


На БФБ-София има и компании с голям процент свободни акции, например бившите приватизационни фондове, които също не се радват на голямо търсене. Повечето от акционерите им отдавна са загубили интерес към борсата и дори не се интересуват от вложенията си в бившите фондове. Така или иначе, наследилите ги холдинги не успяха да се превърнат в гръбнака на едно мнозинство от просветени и с възможности за забогатяване инвеститори. Тези компании бързо забравиха обещанията си за дивиденти и отдавна прибират печалбите си (ако има такива), без да ги споделят с дребните инвеститори.


Брокери и анализатори са на мнение, че търговията на БФБ страда не само заради малкия дял акции, които се разменят, но и заради присъствието на едри мажоритарни акционери, които правят играта неатрактивна. Какво е удоволствието да купуваш и продаваш акции, след като знаеш, че не участваш във вземането на решения за управлението и бъдещото развитие на компанията. А бизнес стратегията на мажоритарните собственици най-често остава скрита дори за останалите акционери. Това обяснява и защо решенията се вземат, без да се съобразяват с интересите на другите притежатели на такива книжа.


Когато в компанията има доминиращ собственик, акциите да се купуват с едно наум - това е съвет от препатили акционери на публични дружества. Защото има голяма вероятност за неконтролирано прехвърляне на активи - например към други фирми (свързани с този собственик) или за сключване на договори за кредити, които са във вреда на дружеството.


Примерите на БФБ-София в това отношение са достатъчни. Холдинг Пътища например преди време се освободи от три дъщерни фирми, което се отрази върху финансовото му състояние и върху цената на акциите му. А най-пресният пример е Оловно-цинковият комбинат в Кърджали. Необслужваните банкови кредити доведоха до несъстоятелност металургичния гигант, и то във време, когато световният пазар дава добри възможности за печалби. Това говори, че мениджмънтът не само не е оценил достатъчно добре всички рискове от направените инвестиции за модернизация на производството и от евентуални затруднения при получаването на необходимите екоразрешителни, но е и чакал ситуацията да стане неспасяема, за да прехвърли, след протестите на работниците, проблема от болната глава на здравата. И така до края на 2011-а, когато ОЦК спря, без да успее да заработи отново. А че собственикът и мениджърите на провалилия се комбинат са натрупали огромен финансов задел за себе си, в това никой няма съмнение. Дребните собственици на книжа от ОЦК обаче пиха по една студена вода.


Въпреки всички провали на търгувани на борсата компании все още има и оптимисти. Брокерите са единодушни, че нарастването на обема на свободно търгуваните акции е една от стъпките за възходящо развитие на фондовия пазар. Така е в страните с развита борсова търговия, но там трудно се намират компании с мажоритарни собственици като нашите. Става дума не само за процента акции, който те контролират, но и за начина, по който управляват въпросните дружества. При голяма част от емитентите там делът на свободно търгуемите книжа (фрий-флоутът) е над 50%, като има и случаи, където те достигат 100 процента.


Негативно се отразява върху фондовия ни пазар и фактът, че все още в много компании собствениците и мениджърите са едни и същи лица. Такива са Софарма и Монбат, които поддържат огъня на интереса чрез обратно изкупуване на собствените им акции. Няма как при това положение да не присъства субективизъм при вземането на решения за развитието на дружествата.


Именно ниският фрий-флоут и слабата ликвидност на компаниите са сред причините за спадовете в борсовата търговия през последните години. И ако не настъпи промяна, трудно може да се очаква някой от големите международни инвеститори да обърне поглед към региона, и в частност към БФБ-София.

Facebook logo
Бъдете с нас и във