Банкеръ Daily

Пари и пазари

Драконовски мерки качиха цената на рублата

Рублата компенсира почти цялата загуба, натрупана след нахлуването на Русия в Украйна, благодарение на драконовския капиталов контрол и на забраната за мнозинството задгранични търговци да закриват инвестициите си в руски активи.

В началото на март руската парична единица падна до 150 рубли за един щ. долар, губейки почти 50% от пазарната си оценка отпреди Западът да наложи тежки наказания на Кремъл и да замрази почти половината валутни резерви на страната. Американският президент Джо Байдън пък се похвали, че "благодарение на безпрецедентните санкции рублата почти веднага се е превърнала в развалина".

Оттогава насам обаче руските пари започнаха да поскъпват и на 31 март се разменяха срещу 81.7 рубли за един долар - почти колкото и на 23 февруари - ден преди руският президент Владимир Путин да разпореди на войските си да нахлуят в Украйна.

Приходите от продажбата на петрол и газ помогнаха за стабилизирането на рублата. Основна роля обаче изигра забраната за обръщането на руската валута в чуждестранна и износът й от страната, а впоследствие стана почти немислимо използването на щатски долари на територията на Русия или извън нея.

На руснаците бе забранено да прехвърлят пари в собствените си сметки в задгранчни финансови институции, да теглят в брой по-голямо количество от равностойността на 10 хил. долара в чуждестранни валути за период от шест месеца или да изнасят по-голяма от тази сума в чужбина. Банките и брокерите също бяха включени бързо в този режим и не могат да изпълняват кешов обмен на рубли срещу долари и евро зад граница.

"Банк России" повиши на 20% основната лихва, насърчавайки гражданите да спестяват в рубли вместо да заменят свободните си средства на безценица срещу твърда валута. Тази мярка предотврати масови тегления на спестявания от банките и спаси от колапс руската банкова система. Чужденците също не бяха "пренебрегнати": те бяха лишени от правото да продават активите си в рубли и на практика инвестициите им бяха замразени.

Международните търговци, попаднали в капана на блокираните си руски вложения, не могат да работят на този пазар, а мнозинството банки извън Русия не котират валутната дойка долар/рубла, поради което ликвиден офшорен пазар на руските пари на практика не съществува. 

Санкциите обаче заздравиха един от многото конвенционални силни фактори на руската икономическа система - търговския й излишък. Растящите енергийни разходи, в съчетание със спада на износа, създава "много устойчива стабилност на търговията и огромен излишък от чуждестранни пари", посочват икономисти. 

Брутните продажби на суров петрол осигуряват кръгло 30% от руските фискални приходи и в сегашните условия на поскъпване на горивата дават на Русия най-силното предимство от скока на петролните котировки през 2008-а, посочват Елина Рибакова и Робин Брукс - икономисти в Института по международни финанси. В резултат, въпреки че Русия изнася далеч по-малко петрол заради западните забрани и отказа на клиентите да купуват руската суровина, Москва получава сериозен приток от чуждестранни средства.  

Рибакова прогнозира, че в руската търговска сметка могат да се натрупат между 200 и 250 млрд. долара през тази година срещу 120 млрд. долара през миналата заради колапса на вноса в комбинация със силния износ на суровини. Тези приходи означават, че Кремъл може да възстанови в рамките на година блокираните резерви на централната банка.

Допълнително, фирмите, които получават плащания в чуждестранна валута, основно износителите на петрол и газ, са задължени да обменят 80% от сумите в рубли, с което успешно отменят задължението на държавата да осигурява задгранични средства за частния сектор и гражданите. 

"Банк России" е похарчила сравнително скромните 1.2 млрд. долара в подкрепа на рублата през първите два работни дни след руската инвазия в Украйна и не е интервенирала на валутните пазари след това, по официални данни на институцията. Подписаният от Путин указ за заплащане на руските газови доставки в рубли от 1 април, пък може да се окаже още един задграничен паричен източник.  

Тези сравнително положителни обстоятелства обаче прикриват очакваните дълбоки поражения от санкциите върху руската икономическа система.

Рибакова пресмята, че руският финансов продукт ще се свие с 15% през тази година в резултат на срива на потреблението, заличавайки 15-годишния напредък на страната. Спадът може да е още по-дълбок, ако бъдат наложени допълнителни санкции на износа на петрол и природен газ. Тя отбелязва, че над 400 чуждестранни корпорации са се изтеглили от Русия, повечето от които "са се самонаказали", въпреки че санкциите не изискват директно от тях да напуснат страната.

Икономистът от мениджъра на хеджингови фондове "Блу бей асет администрейшън" Тимъти Аш пък отбелязва, че "валутните котировки са част от политическите усилия да се докаже, че западните наказания не работят". Той допълва, че това не е истински пазар и "където и да се продава и купува рублата днес, утре или през сседващата година, Русия се е превърнала в световен плебей".”

В обедните часове на 1 април руската парична единица се разменяше срещу 82.40 - 83 рубли за един щ. долар на някои електронни платформи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във