Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДОЛАРЪТ С НАЙ-ГОЛЕМИ ПЕЧАЛБИ ОТ 1999-А НАСАМ

Предсказването на бъдещата посока на движение на валутите е неблагодарно занятие. Прочутият щатски инвеститор Уорън Бъфет (втори по лично богатство в света) отбеляза в миналогодишното си послание до акционерите, че в гробищата на пророците има огромен парцел, заделен за макроикономически гадатели. Мъдрецът от Омаха (бел. ред. - прякорът на Бъфет) също понесе негативите на несбъднатите очаквания за спад на долара през 2005 г. - неговата инвестиционна компания Бъркшър Хатауей загуби доста пари от вложените около 20 млрд. щ. долара в залози срещу зелените пари.
В края на 2004-а щатската валута се търгуваше по 1.356 щ. долара за едно евро и 102.58 йени за един долар. Тогава валутните стратези предричаха, че 2005-а ще е четвъртата поредна година на загуби за нея и очакваха 1.40 щ. долара за едно евро и 100 йени за един долар. За беда американските пари тръгнаха в обратната на указаната им посока и отчетоха първата си печалба от 2001-ва насам, като поскъпнаха към единната европейска валута с 12.2% - до около 1.19 щ. долара за едно евро, и към японската парична единица с 14.5% - до 117.70 йени.
Само преди година пазарите бяха наплашени от растящия дефицит по текущата сметка на САЩ и от ужасяващите слухове за евентуално неуправляемо понижение на щатския долар, след като азиатските централни банки спрат да финансират американския недостиг чрез покупки на американски ДЦК. Дефицитът обаче отстъпи на заден план през 2005-а. Централните банки наистина ограничиха осезаемо покупките на долари, но пък частните инвеститори препълниха дупката и чистият месечен капиталов поток в щатски активи надхвърли 100 млрд. долара.
Още два фактора допринесоха за по-високото ниво на щатската валута. Националната инвестиционна инициатива на президента Джордж Буш, с която се даде едногодишно данъчно облекчение на американските мултинационални корпорации да върнат в САЩ парите си от задгранична дейност, изигра своята стимулираща роля, която се усети през второто полугодие. Но най-мощната сила не само за зелените пари, но и за всички основни валути беше динамиката на лихвените проценти. Федералният резерв започна да повишава основната щатска лихва още в края на 2004 г., с което направи деноминираните в долари активи по-привлекателни от останалите. Икономическите анализатори се бяха обединили около мнението, че крехката икономика на САЩ ще принуди централната й банка да спре възходящия лихвен цикъл на 3.5 процента. Американското стопанство обаче се оказа по-издръжливо и могъщо и Федералният резерв продължи до 4.25%, като експертите очакват към тях да бъде добавен още половин или три четвърти процент през 2006-а. За разлика от Съединените щати основната лихва на Япония е близка до нула, а в еврозоната тя се повиши на 2.25% едва през декември. Тези ниски лихвени проценти доведоха до използването на еврото и на японската йена като източници на финансиране на валутни спекулации - спекулантите вземат назаем валути с ниски лихви, за да захранват позициите си във високодоходни парични единици.
Така двойката евро-йена се нареди след най-зле представилите се валути през 2005 година. Сривът на йената настъпи въпреки мощния спринт на японските фондови борси (борсовият индекс Nikkei 225 надхвърли трайно 16 хил. пункта за първи път от 2000 г. насам). Чуждестранните инвеститори предпочетоха да застраховат по-голяма част от вложенията си в японски ценни книжа, което имаше негативен ефект върху йената. За разлика от чужденците, японските инвеститори, които продължиха да наливат пари в задгранични облигации в търсене на по-висок доход, хеджираха малка част от покупките си през годината и тласнаха йената надолу.
Лихвените диференциали обясняват и слабостта на доста други валути. В Швеция Риксбанк намали основната лихва от 2% на едва 1.5% през юни и шведската крона загуби 18.8% от цената си към щатския долар през 2005-а. Лихвите в Швейцария пък се запазиха едва на ниво от 1% и швейцарският франк падна с близо 14.6% спрямо долара.
Високодоходните валути се представиха малко по-добре, особено английската лира (основната лихва на Великобритания в момента е 4.5%), австралийският долар (5.5% е основният лихвен процент на Австралия) и новозеландският долар (7.25% основна лихва). Но след като лихвените им проценти достигнаха почти до максималните си възможни нива, триото загуби почва под краката си и предаде част от печалбите си към долара.
Много валути пък повишиха котировките си към американската парична единица и на първо място китайският юан, който поскъпна с 2.5% до 8.0725 за един долар предимно заради ревалоризацията, направена от китайския кабинет през юли. Канадският долар поскъпна с 3.2% към щатския (1.163 кан. долара за един щатски) - съвсем близо до 14-годишния си максимум, защото силната местна икономика привличаше инвестиции в хода на растящите цени на нефта и газа.
От своя страна бразилският реал, който скочи с 13% спрямо щатския долар, носи 18% лихва и осигурява привлекателен доход.

Facebook logo
Бъдете с нас и във