Банкеръ Daily

Пари и пазари

Доларът отново сложи короната

Зелените пари реализираха сериозни печалби през седмицата и слязоха под 1.17 щ. долара за едно евро, а в следобедните часове на 29 септември поскъпнаха до 1.1640 долара за едно евро - най-силната им котировка към единната европейска валута за тази година.

Експерти прогнозираха, че възходящата атака на американската парична единица ще се ускори, ако растящата доходност на щатския държавен дълг упражни по-голям натиск върху цените на борсовите индекси.

Доларовият подем започна неуверено в средата на миналата седмица след като паричните стратези на Федералния резерв огласиха намеренията си да започнат да редуцират програмата си за покупка на облигации и на агентски дълг до края на годината. И, евентуално, да направят първото си лихвено повишение още през идната година. 

Тази заявка извади дълговите пазари от лятната им дрямка, защото инвеститорите започнаха да "прочистват" портфейлите си от облигации.

След Федералния резерв и "Бенк ъф Инглънд" подгря ентусиазма с огласеното си желание да отговори на инфлационния натиск като качи краткосрочните кредитни разходи.

Дискусиите за затягане на паричната политика вървяха успоредно с препускащите цени на енергията в Европа, с най-тежко отражение в Обединеното кралство (което призова на помощ дори армията). И затвърди убеждението на фондовите мениджъри, че инфлационният подем ще продължи по-дълго от първоначалните прогнози на централните банкери, въпреки сърцатите им усилия да убедят обществеността в противното.  

Първоначално пазарът на облигации отговори вяло на новината, че все повече парични стратези на Федералния резерв очакват лихвените проценти да започнат да се повишават през 2022-а.

Но далеч по-категоричният тон на британските им колеги за лихвено увеличение още преди края на тази година предизвика вълна от продажби, които продължиха и през тази седмица, обхванаха и другите пазарни сектори и тласнаха нагоре доходността на държавния дълг.  

На 28 септември годишната възвръщаемост на базовите десетгодишни американски облигации се повиши до 1.55% - рязък скок спрямо достигнатите предишната седмица 1.33 процента. Още по-мощно бе движението на Острова, чийто десетгодишен дълг изскочи над 1% за първи път от март 2020-та и надхвърли повече от два пъти равнищата от края на август. Доходността на германските десетгодишни облигации се повиши до минус 0.17 процента. В резултат, обобщеният глобален индекс на "Барклейз", който оценява корпоративния и правителствения дълг в световен мащаб, загуби около 1.6% от стойността си през септември - най-дълбокият спад от март насам. 

Експерти на "Стандард чартъръд" прогнозират, че доходността на десетгодишните американски облигации ще се движи в диапазона от 1.5 до 1.75 процента, така че има възможност за по-нататъшния й ръст.  

Според анализатори на "Ситигруп" хеджинговите фондове са се разделили с вложения в американски ДЦК за грубо 81 млрд. долара през миналата седмица. И след месеци на нетни дълги позиции в лихвените проценти в глобален план вече се позиционират "накъсо" (залагайки на лихвен ръст). Инвеститори и пазарни стратези са единодушни, че именно "Бенк ъф Инглънд" е разчистила пътя за т. нар. рефлационна търговия (включваща активи, които се влияят силно от по-бърз икономически растеж и по-висока доходност на дълговите книжа). 

Последва спад на борсовите индекси от Уолстрийт до Азия, което "забърза" поскъпването на зелените пари. Доларовият индекс, който отчита пазарната оценка на щатския долар към кошница от основните му търговски конкуренти, се повиши до 93.891 пункта на 29 септември - най-високата му стойност от ноември 2020-та. 

До голяма степен доларовият успех се дължи и на статуса му на световна резервна валута и на спасително убежище срещу пазарен стрес, като инвеститорите отново насочиха вниманието си към забавянето на подема на световното стопанство заради продължаващото нашествие на коронавируса и на ръста на енергийните цени. Което, освен че  съвпада с намеренията на Федералния резерв да започне да изтегля паричните стимули, се случва и в условията на остри разпри за тавана на дълга на американската администрация. Белият дом твърди, че ако той не бъде премахнат, доста правителствени учреждения ще трябва да "пуснат кепенците". Впрочем на такива караници и заплахи сме свидетели всяка година по това време. 

Освен еврото, сериозни загуби понесе и японската йена, която е особено чувствителна към всякакви движения на доходността на американските правителствени облигации. Защото по-високите лихви могат да отклонят капиталовия приток от Япония. Японската парична единица падна до най-ниската си котировка за последните 18 месеца от 111.68 йени за един щ. долар. И почти не реагира на смяната на лидера на управляващата Либерално-демократическа партия на страната и на перспективата той да е следващият премиер. 

Британският паунд също се обезцени заради тревогите на пазарни играчи от отражението на недостига на газ и от високите цени на енергията върху икономиката. Валутата на Обединеното кралство падна на 29 септември до 1.3459 щ. долара - най-слабата стойност от януари насам. 

Оттук нататък валутните търговци ще следят внимателно всякакви сигнали от правителствата и централните банки по света за плановете им за прекратяване на огромната противопандемична парична подкрепа. 

Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард вече заяви, че "ключовото предизвикателство е да се гарантира, че няма да има прекомерна реакция на временни шокове на предлагането". И повтори, че политиката "трябва да е насочена към безопасното извеждане на икономиката от пандемичното извънредно положение", а не да се реагира спонтанно на краткосрочни повишения на цените. 

Бъдещият японски премиер Фумио Кишида обяви в реч след партийния вот на управляващите на 29 септември, че пакетът за стимулиране на японското стопанство в размер на няколко десетки трилиона йени трябва да бъде запазен до края на годината. С което даде заявка, че Япония ще изостане от другите развити държави по отношение на изтеглянето на кризисните мерки. Анализаторите не очакват и резки движения и промени на свръхщедрата парична политика на "Бенк ъф Джъпен", особено след коментарите на Кишида за нуждата от подкрепа на растежа с огромни монетарни стимули. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във