Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ДОЙДЕ ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО ЗА СТРОИТЕЛНИЯ БРАНШ

Един от отраслите в българската икономика, който най-остро усеща проблеми в условията на световната финансова криза, е строителството. След като през последните пет-шест години бяхме свидетели на истински бум в изграждането на нови жилищни сгради, бизнес центрове, търговски комплекси, логистични бази и еднофамилни къщи, сега нещата се променят с много бързи темпове. Статистиката вече отчете, че през октомври имаме най-силното понижение на общия показател на бизнес климата в тази сфера с 4.6 процента. Затягането на кредитирането от страна на банките доведе до спад на отпуснатите пари за ново строителство - през септември кредитите за компаниите от бранша са били 495 млн. лева при 759 млн. лв. през същия месец на миналата година. Продължава да нараства и вътрешнофирмената задлъжнялост, която по данни на Стопанската камара е около 22 млрд. лв. за цялата ни икономика. Въпреки увеличените през 2006-а и 2007-а разходи за заплащане на работната ръка, остава и проблемът с недостига на добри майстори и специалисти, особено за довършителните работи. В новите условия обаче увеличаването на заплати и другите видове трудови възнаграждения вече не е възможно, което още повече ще усложни проблемите в строителството. Хора има, но малко от тях могат да вършат качествено специализираната работа на строителя. А при свиващ се пазар и падащи цени на крайния продукт именно качеството става определящо за успешната продажба.
При запазване на тези тенденции в следващия активен сезон - от март до октомври 2009-а ще станем свидетели на сериозно преструктуриране в сектора. Според председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев близо 2500 строителни фирми скоро няма да ги има. Работещите в тях или трябва да минат в сивия сектор, или бързо да сменят квалификацията си, за да станат продаваеми на трудовата борса. Инженер Георги Григоров от Националната строителна федерация пък прогнозира пред БАНКЕРЪ, че догодина много от по-малките строителни компании ще фалират и ще останат само големи компании с възможности за ползване на кредити и вече изградена техническа и материална база. Тяхното оцеляване е гарантирано и от обявената държавна политика за изграждане на големи инфраструктурни обекти, строежи от първа категория, които ще се финансират или от държавния бюджет, или от него и европейски фондове и програми. Очаква се за такива проекти през 2009-а да бъдат усвоени между 3 и 4 млрд. лева. Но за да се спечели търг за тях, ще се изискват такива условия, които днес не са по възможностите на повече от 90% от българските строителни фирми. Основният удар ще е върху занимаващите се с жилищно строителство, отбелязват експерти. При този сегмент се изискват големи първоначални инвестиции за закупуване на терен, проектиране, доставка на скъпи материали, както и много повече работна ръка за довършителни работи. Колкото до големите компании, които са не повече от пет-шест, те могат да бъдат спокойни, защото предстои истински щурм в изграждането на магистрали и пътни отсечки в граничните райони. В този тип строителство се използва основно съвременна техника и много по-малко хора, което ги прави рентабилни и печеливши. За по-малките дружества ще има хляб само ако някоя от големите фирми ги предпочете за подизпълнители и им осигури работа.
При тази ситуация все пак не бива да забравяме, че нашият пазар на строителни дейности е част от европейския. Вече се видя, че най-апетитните парчета от аутобаните привличат чуждестранните компании и българските трудно ще се преборят. Така че единствено разделянето на по-големите отсечки на малки лотове им дава шанс.
По всичко личи, че 2009-а ще е съдбоносна за строителния бранш. Нищо фатално обаче няма да стане, тъй като кризата ще доведе и до връщането към някои позабравени критерии. Купувачите ще се научат да избягват инвеститори и строители, които не предлагат качествен продукт. Сделките ще се правят доста по-трудно и с преглед на много повече характеристики, в това число на наличната инфраструктура, възможността да се паркират автомобилите на живеещите или работещите в сградата, на близост до търговски центрове, медицински заведения и училища.
Проектите, които са в напреднал стадий на строителство и са с осигурено финансиране, няма да бъдат засегнати. Повече проблеми ще имат тези, които са финансирани частично. Положителната страна на кризата е и в това, че забавянето на темповете на строителство ще позволи на инвеститорите и общините да наваксат с изграждането на регионалната инфраструктура, където нещата от години са трагични.

Facebook logo
Бъдете с нас и във