Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Доходността на книжата затъва в политическото тресавище

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

 

Вдигането на стени става мода. Предизвика я бежанската вълна. Европа се огражда, но... и се разгражда на съставните си държави. Все повече национални правителства  надигат глас за повече самостоятелност, т.е. за по-консервативно управление. Либералното излиза от мода. Последните пазарни данни показват значително разширяване на ножицата по отношение на доверието към дадена страна.  Котировките на CDS (Credit Default Swap) показват разнопосочно движение на доверието към различните страни, при това членки на еврозоната. Разликата между севера и юга вече е осезаема. Доверието към едни се повишава, но към други се понижава. Че еврозоната не е единно цяло вече и децата го знаят.  Но чак такива разлики... все повече хора го оценяват като не много здравословно. Ето защо и евроскептиците печелят все повече популярност.

Кои ще са новите управници на Франция след изборите в края на април!? Ще бъде ли септември май последният месец от управлението на  Меркел!?  Какво е бъдещето пред Италия след проваления вече референдум за промяна на конституцията и след задаващите се предсрочни избори и пореден нов кабинет!?

Политическото тресавище се оказва рай за книжата на страни с първокласен кредитен рейтинг, какъвто имат  страните от Северна Европа. И ад за книжата на страните с по-ниско инвеститорско доверие, в което число попадат почти всички страни от Юга. Продавайки несигурните книжа на южняците, инвеститори и дилъри купуват книжата на северняците и най-вече германските държавни облигационни емисии. Тяхната доходност обаче потъва все повече и повече. За последните две седмици доходността на 10-годишните немски книжа се понижи с 20 базисни пункта от 0.50 до 0.30% годишна доходност, а на южняците се повиши със същата стъпка.

Българските  еврооблигационни емисии „гледаха“ безучастно случващото се на европейската инвестиционна сцена. Цените им хладнокръвно се задържаха на относително стабилните нива отпреди седмица. Безпристрастният наблюдател веднага ще забележи, че стойностите на CDS на страната ни се понижават през последните две седмици, което ще рече, че доверието към тях се е подобрило. Ето защо и цените на книжата ни при равни други условия, т.е. при непроменени цени на немските, биха се увеличили. Обаче  в случая те просто останаха като замръзнали. Понижаващата се доходност на немските облигации  със споменатите вече 20 базисни точки разшири разликата в доходността спрямо нашите книжа. При 10-годишните  тя достигна 190 базисни точки, т.е. 1.90 процента. А  книжата ни с падеж през 2027 г. се търгуват при 2.20% годишна доходност, а немските при 0.30 процента.

Почти без промяна остава доходността както при най-дългосрочните ни емисии с падеж през 2035 г. и 2028 г., така и при по-краткосрочните с падежи 2024, 2023 и 2022 година. Те все още могат да се намерят при съответно 3.26%, 2.38%, 1.64%, 1.21% и 0.85% годишна доходност.

На вътрешния  вторичен пазар на ДЦК по принцип нито се продава нещо, нито се купува. Кой каквото си е купил си го държи. Ако продадеш някаква книга днес,  няма с какво да я замениш утре, а получените пари ще държиш по сметки в  Българската народна банка, за което ще трябва да плащаш лихва. По сметките на банките при БНБ се начислява лихва от минус 0.4% на годишна база. Банките в момента поддържат общо 14 млрд. лв. по сметки при централната ни банка, от които близо 8 млрд. лв. са свръхрезерви, за които те плащат тези 0.4 процента. Банките ще загубят общо 32 млн. лв. за година.

А планираните за реализация на 20 февруари на първичния пазар на ДЦК едва 60 млн. лв. Четиригодишни държавни облигации на фона на свободната междубанкова ликвидност стоят като врабче пред слон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във