Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Добрите данни оживиха пазарите


Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД


Индустриалното производство на Щатите расте с по-бързи от очакваните темпове. Вътрешното потребление, което е основният и най-стабилен фактор за ръст на икономиката, също се ускорява повече от предвижданото. Инфлационните процеси набират все по-голяма мощ  и в най-скоро време се очаква да бъдат достигнати очакваните от Фед нива. Причината е и   стабилната подкрепа от  ръста на заплатите,  както и на по-високата заетост. Това означава, че основната лихва на все още най-могъщата световна икономика със сигурност ще се повишава. Това едва ли ще се случи на следващото заседание, насрочено за началото на следващия  месец, но със сигурност ще стане факт в средата на юни. Плануваните три вдигания на основната лихва през тази година може да станат и четири. Всичко зависи от това доколко все още най-голямата икономика ще се "разпали", а това зависи най-вече от това как новите по-ниски данъчни ставки и по-високите митнически тарифи ще се отразят върху бюджетния дефицит и върху икономиката като цяло.

Брутният вътрешен продукт на втория - засега, световен икономически колос Китай расте със стабилни темпове от 6.8%  най-вече поради вътрешното търсене. То набъбва  с впечатляващите 10%, което е сигурна предпоставка да се  прогнозира  устойчив ръст на  Поднебесната империя и занапред.

Геополитическият риск рязко намаля, след като на Тръмп му беше дадена възможността да удържи на "мъжката" си дума и да пусне няколкото обещани ракетки. С това той постигна вътрешно удовлетворение, но нищо друго. Стана ясно, че началото на същинската трета световна се отлага.

Инвеститорите си отдъхнаха с облекчение и развързаха отново кесиите си. Фондовите борси се оцветиха в зелено. Щатският Down Jones Industrial Average нарасна с 2.5%, или с 600 пункта - до 24 800 пункта за последната седмица, а немският му събрат DAX с 300 пункта и  достигна 12 600, което е с 2.4% повече. Стоковите борси също минаха на зелена територия. Петролът нарасна с 1.4% за седмица, среброто с 2.3%, а алуминият с цели 9.3%.  

Търсеха се  и десетгодишните държавни облигационни емисии на Италия, Чехия и Испания. Дилърите прецениха, че те са подценени. Тези книжа поскъпнаха  съответно с 90, 80 и 50 евроцента. За сметка на това книжата на Германия и на САЩ бяха продадени в очакване на по-високите лихвени проценти и затягане на паричната политика на централните им банки. Те загубиха от стойността си съответно 30 и 60 цента.

Имаше и книжа, търговията с които не се повлия от оживлението на пазарите. Такива са държавните десетгодишни книжа на Унгария, Румъния и България. Цените на нашите  еврооблигационни емисии продължават да отстояват позициите си вече трета поредна седмица. Доходността на най-дългосрочните ни емисии с падеж 2035-а, 2028-а  и 2027-а  все още е съответно 2.45, 1.65 и 1.37% на годишна база. Търговията и с по-краткосрочните от тях, с падеж 2024-а, 2023-а  и 2022 г., продължава да се случва при доходност  съответно 0.75, 0.35 и 0.15% годишно.

Салдата по сметки на Министерството  на финансите при Българската народна банка се увеличиха с близо 1 млрд. лв. и достигнаха 9 млрд. лв. през последните дни. Основната причина за това са платени годишни изравнителни данъци след края на месец март, когато беше последният срок за приключване на предишната финансова година.

Финансовото ни ведомство продължава да трупа излишъци и със сигурност е загърбило възможността за попълване на държавната хазна с пари от продажбата на държавни ценни книжа. Ето защо вече четвърти месец не е пусната нито една нова държавна облигационна дългова книга.

Facebook logo
Бъдете с нас и във