Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Дилърите очакваха повече от Пауъл

Дебютът на Джеръм Пауъл.

Акциите на щатските компании приключиха на загуба търговската си сесия на 21 март, зелените пари поевтиняха, а котировките на американските ДЦК се повишиха. Това се случи,  след като първото официално съвещание на паричния комитет на Федералния резерв, проведено вече под ръководството на новия му  председател Джеръм Пауъл, разочарова инвеститорите с по-малко агресивни послания, отколкото те очакваха.

След двудневни разисквания - на 20 и 21 март, щатските парични стратези гласуваха единодушно с осем гласа "за" и нито един "против" или "въздържал се" базовата кредитна лихва да бъде увеличена с 25 базови пункта и целевият й диапазон да стане 1.5-1.75 процента. Те обещаха постепенното повишение на кредитните разходи да продължи, което търговците изтълкуваха  като потвърждение на предвидените общо три лихвени увеличения за тази година. А също  по-стръмно повишение на лихвите през 2019-а и 2020-а заради подобряващата се икономическа перспектива на страната. Пауъл се постара да не буни  пазарните духове на първата си пресконференция начело на централната банка и основното му послание бе, че фискалната политика ще продължи да съдейства за подобрението на стопанския растеж без прекален ръст на инфлацията. Централните банкери прогнозираха 2.9% средна лихва по федералните фондове, респ. три лихвени увеличения до края на 2019-а и 3.4% през 2020-а.

Щатските парични стратези предвиждат 2% годишна инфлация през 2019-а и 2.1% през 2020-а. А базовата й съставка, в която не влизат силно колебливите цени на храните и енергията и която Федералният резерв смята за по-точен индикатор на ценовия тренд, се очаква да се повиши до 2.1% през следващите две години (срещу прогнозирани 2% през декември 2017-а). Повишена бе и средната оценка за тазгодишния икономически растеж - от 2.5 на 2.7%, както и за следващата година - от 2.1 на 2.4 процента. Но пък дългосрочната прогноза за стабилен икономически ръст се запази непроменена - 1.8%, което предполага, че централните банкери все още гледат скептично на ефекта от обявените от президента Доналд Тръмп данъчни съкращения. Нивото на безработица, което в момента е 4.1% - най-ниско от 2000-а, се очаква да остане средно 4.5% в дългосрочен план. 

Американската валута, която бе поскъпнала под 1.23 щ. долара за едно евро в очакване на по-категоричен тон от Федералния резерв, се върна над 1.23 щ. долара (1.2340 в късните вечерни часове на 21 март) след решението на щатските парични стратези. А доларовият индекс, който следи зелените пари към претеглена съобразно теглото им кошница от световните парични конкуренти, се понижи с 0.3% - до 90.119 пункта - най-общо казано, колкото бе  и преди съвещанието на Федералния резерв. 

Оттук нататък, според усреднената прогноза на анкетираните от агенция "Блумбърг" валутни анализатори, щатският долар трябва да продължи надолу и да приключи 2018-а на ниво 1.26 за едно евро. Просто защото, според участвалите в мартенското допитване фондови мениджъри, залозите срещу американските пари са на второ място по популярност след дългите позиции в някои технологични компании. Доларовият индекс на "Блумбърг" потъна с 8.5% през 2017-а заради съживения глобален растеж, а и заради реалната перспектива и други централни банки да последват политиката на лихвени увеличения на Федералния резерв. Индексът се понижи с нови 2.3% от началото на тази година, повлиян от опасенията на инвеститорите от дефицита по текущата сметка и от бюджетния недостиг на Щатите.  

 

У нас

междубанковият валутен пазар през последните три работни дни на миналата седмица и първите два на тази беше доста активен. Средният дневен валутен оборот достигна 3024 млн. евро (5914 млн. лева). Щатският долар имаше символично присъствие с 0.56% дял от купената и продадена валута.

 

,

Facebook logo
Бъдете с нас и във