Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Да си част от пулса на света

Преди десетина дни третият кръг - този път от неограничени покупки на дългови инструменти от страна на Федералния резерв на САЩ, успя да вдигне борсовите индекси по света. През последната седмица обаче ентусиазмът отстъпи място на здравия разум. Реалността като че ли се завърна и лошите новини бяха просто лоши, а добрите, доколкото ги имаше -просто добри. Но това явно не се хареса на пристрастените към евтини пари инвеститори и в четвъртък оптимизмът се завърна - по-немотивиран от всякога. На фона на отчайващо слаби данни за големите азиатски икономики, последвани от ревизирани силно надолу данни за БВП на САЩ през второто тримесечие, борсовите индекси навсякъде по света се оцветиха в тъмнозелено. Повод за това бяха спонтаннородените слухове за намеса на китайската централна банка на пазара в опит да противодейства на бързо забавящия се икономически растеж. Естествено, никой не подложи на съмнение слуховете, а още по-малко направи опит да разсъждава кое в случая е добра новина.


Междувременно оптимизъм обхвана и Европа. Той бе предизвикан от рязко покачващите се лихви по дълга на Испания и от новината за поредната испанска провинция на ръба на фалита. Не, това не е грешка -добрата новина наистина е влошаващата се икономика на Испания. Добра новина са протестите в средиземноморската държава и затрудненията на правителството да се справи с дългата рецесия и растящия бюджетен дефицит. Лошото всъщност е добро, защото колкото по-лошо става, толкова по-голяма е вероятността Испания да поиска официално помощ от Евросъюза. След което Европейската централна банка (ЕЦБ) ще започне неограничени покупки на испански държавни облигации. А това наистина ще бъде добра новина за всички, които купуваха тези книжа през последните месеци именно, за да ги продадат по-късно на Европейската централна банка.


Същата извратена логика важи за цяла Европа и за САЩ, където лошите новини за икономиката всъщност приближават деня, в който Фед и ЕЦБ ще удвоят количеството на доларите и евро, които изсипват директно по сметка на банките. И не преувеличавам. Така например последното решение на Фед да изкупува ипотечни облигации, за да понижи лихвите по тези заеми, имаше следния ефект -спад на лихвените нива по ипотечни кредити в размер между 0.05 до 0.1% и печалба между 0.5 и 0.6% за банките, продаващи тези ипотеки под формата на облигации. Къде точно е ефектът върху богатството на средния американец не става ясно. Колкото до влиянието върху безработицата, коментарите са излишни -най-голямата ипотечна банка в САЩ вече е създала над 2000 нови работни места в поделението си, което пакетира жилищни заеми в ипотечни облигации...


За нещастие България си няма нито Фед, нито централна банка в истинския смисъл на думата.


В такава обстановка едва ли е изненада независимостта в избора на посока за българския фондов пазар, на който не му влияят нито поредният кръг на монетарно разхлабване, нито нивата на лихвите по испанските държавни ценни книжа. Единственият проблем е, че икономическите цикли по света се усещат доста силно на БФБ-София, тъй като голяма част от активно търгуваните там компании са зависими от бизнес активността навън. В този смисъл, към днешна дата БФБ е един от най-истинските пазари на света -отразява обективно всяка новина, а местните инвеститори нито се надяват, нито се молят за намеса на тази или онази централна банка. Като по учебник. С тази разлика, че парите са ограничено количество. Но и това ще се промени, когато лихвите по депозитите спрат да компенсират дори инфлацията.



Гено Тонев


Портфолио мениджър


УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД

Facebook logo
Бъдете с нас и във