Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Covid-19 наднича и зад розовия храст

S 250 4b68f9c8 c55a 4215 8475 f3768f3e72b2
S 250 3e295a8e 6373 45a6 9a8b 54025bd76546
S 250 e36bc9e0 9dfe 4979 b1e1 91b8a1d1284e
S 250 d7122116 2a8c 4f69 932e 765aeb347c7d

За розобер се става рано, преди да се е вдигнала росата. Когато розите са влажни, в листенцата им се задържа повече розово масло и то е по-добро. Останалият след това цвят вече не става така добре за добив на ароматната суровина.

 

По правило розоберът се прави  през май -  тогава обикновено е и най-натовареното време. Собствениците на градини трябва вече да са си  намерили  берачи и да са се споразумели  за цената на техния труд. После идва ред да се спазарят с розоварните. А това никак не е лесно. Разплащането по веригата става веднага. В розоварната теглят чувалите и плащат. После собственикът на градината с рози плаща надницата, за да е сигурен, че берачите  ще дойдат и на другия ден. Особеното е, че розите трябва бързо да се оберат и да се превърнат

в розово масло и в розова вода.

Иначе - язък за труда , защото цветът губи своите качества.

Производителите използват собствен, а и семеен труд плюс този но наетите  работници. Желаещи да влязат в розовите градини обаче трудно се намират и стопаните се пазарят за всяка работна ръка. Още повече, че работата никак не е лесна - един човек трябва да събере средно към 40-50 кг, за да има смисъл за него да прекара този ден сред розите.И за поредна година сега

розопроизводителите са в паника

- колко ли ще са берачите на цвят, какви ли надници ще поискат..?.

Към това се добавя кризата COVID-19, очакванията за рекордно ниски изкупни цени на цвета и... някои нови дискриминационни правила, въведени със Закона за маслодайната роза,влязъл в сила на 31 януари 2020 година. Крайният резултат е тъжен - срив на пазара и сигурен фалит на по-малките производители.

Очертава се непосилна за решаване задача, особено и при най-вероятна  изкупна цена на цвета около 2.50 лв за кг, колкото е била и през миналата година. Но и не може да няма розобер - след вложените усилия дотук. Някои прогнозират, че цената може да падне и под 2 лева, и се заканват, че ще се откажат да берат, тъй като няма да могат да си възстановят разходите. Със сигурност ще остане необран и неизкупен розов цвят. Натиск оказват и  пазарите на розово масло, където имало останали непродадени количества от минали години. Конкурентите ни от съседните страни пък предлагат турското розово масло на доста по-ниска цена от нашата.

Мнозина са готови да протестират, но липсата на единство  в исканията ги разделя. От различни места звучат и закани от производители, че при тези цени  ще се откажат въобще да гледат рози.Познавачите на сектора са на мнение, че със сигурност няма да го направят. Всеки от тях знае, че има и силни, и слаби периоди в земеделието. А освен това ароматът от роза дамасцена остава в сърцето за цял живот. Но все пак вече има и стопани, които  са се отказали да обработват градините.

Най-голямото предизвикателство в кампанията по розобера обикновено  е миграцията на големи групи хора от едно място на друго.А  сега се добавиха и изискванията, наложени от борбата срещу разпространението на коронавируса.

Още в края на март Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните обявиха мерките срещу разпространението на епидемията в селското стопанство. Обезпечаването на работниците по време на прибиране на реколтата през тази година с маски, ръкавици и защитни облекла изправя на нокти фермерите, най-вече заради необходимостта от още разходи. В отговор на тези притеснения земеделският министър Десислава Танева поясни , че по предложение на България, Европейската комисия ще осигури подкрепа за производителите чрез компенсаторната мярка COVID-19. По нея ще се изплащат единствено и само направените разходи от стопаните заради пандемията. Към момента мярката се обсъжда на ниво Европейски парламент. "Тя ще се предоставя на производителите по лесни за доказване критерии, които ще бъдат програмирани. До края на месец май се очаква да приключи и дебатът за тази мярка", обеща Десислава Танева и допълни, че прилагането на мярката ще бъде обсъдено  с хората от бранша.

Според Светлана Боянова - председател на Института за агростратегии и иновации, няма реална сметка дали ще бъдат достатъчни средствата за подкрепа на земеделските производители, тъй като няма информация за точния размер на сумата по мерките. Но  оценява даването на нисколихвени кредити за производителите на плодове и зеленчуци като адекватна мярка. "Подкрепяща мярка има и за производителите на череши, но пък такава липсва за розопроизводителите", отбелязва Светлана Боянова.

Оказва се, че се действа селективно и  до  подкрепящата  мярка се добира онзи, който се обади и си поиска. Розовото масло, с което се хвалим по света явно няма нужда от подкрепа, поне  според оповестените разчети  на агроминистерството. Всичко казано навежда на мисълта, че един сектор, в който работата е изцяло ръчна, където хората намаляват, а цените изцяло зависят от прищевките на големите козметични компании и от  постиженията на химията, засега е оставен да се справя сам снесгодите на лошата организация и уредба.. 

От бранша поясняват, че в някои моменти в розобера се включват 40-50 хиляди работници, което пък крие много рискове и за безопасността при превоза, и за здравето на хората. А да намериш берачи на розов цвят  не се оказва толкова лесно. Работата е трудоемка, става се преди изгрев слънце и продължава докъм 10 часа. Машините тук не вършат работа.

В последните години заради евросубсидиите доста хора решиха да се занимават с отглеждане на маслодайна роза. Това е причината да бъдат привнесени много "нечисти"  сортове, което разббираемо влияе върху качеството на розовото масло. От друга страна, бумът в засаждането на още площи с розови градини стана причина работниците да не достигат. Все пак зад граница се печели много повече.

Не е ясно   какви площи заемат сега  розовите масиви у нас. Според Христо Николов, председател на Асоциацията на производителите на рози, насажденията са заемат около 60 000 декара. В Министерството на земеделието пресмятат, че "розовите" площи са не повече от 43 000 декара. А според регистрираните насаждения, както стана ясно на едно от последните заседания на Консултативния съвет по маслодайна роза, в България насажденията едва надхвърлят... 21 000 декара.

Вместо да уталожи нездравите емоции и да поизчисти част от проблемите, Законът за маслодайната роза (в сила от 31 януари 2020 г.) нагнети допълнително напрежението.  Това е първата кампания, която ще се проведе по неговите правила. А те  повеляват, че розов цвят могат да изкупуват  само регистрирани земеделски производители, а и само регистрирани в общините пунктове ще могат да изкупуват цвят. 

През тази година за първи път розопроизводителите ще получат освен единните плащанията, които са между 30 и 50 лева на декар, възстановяване на акциза за горивата при обработките, но също и плащания за зимните пръскания.  Разходите на розопроизводителите обаче не са малки и все още не e ясно дали държавата ще  им предложи компенсации и дали те ще са достатъчни.

Този традиционен и важен отрасъл за страната ни все още остава недооценен от управляващите, независимо от партийния им цвят. Само пускането на  един закон определено не е достатъчно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във