Банкеръ Weekly

Пари и пазари

ЧЕРВЕНИЯТ ОКТОМВРИ ПОТОПИ СОФИКС

Преди няколко месеца председателят на съвета на директорите на Българска фондова борса - София Виктор Папазов определи 2008-а като година на промените за фондовия ни пазар. По ирония на съдбата тя наистина се превърна в такава, но новостите не се изразяват в създаването и тук на дериватен пазар, а в последиците от неговото използване в цял свят. С други думи, инвеститорите станаха свидетели на борсов крах, който се вижда на сто години веднъж. Тъй като СОФИКС е най-старият борсов индекс у нас, интересно е да проследим неговото движение. Той започва да се изчислява от февруари 2001 г., като базовата му стойност бе 100 пункта. Най-общо се приема, че СОФИКС следи движението на цените на т. нар. сини чипове - най-добрите компании на една борса. В индекса в момента се включват най-ликвидните компании, чиято пазарна капитализация е не по-малка от 50 млн. лв. и имат не по-малко от 500 акционери. Друго изискване е оборотът, реализиран с емисията през последната година да не е по-малък от 5 млн. лв., а сделките да не са по-малко от хиляда. Фрий флоутът (свободно търгуваните акции) трябва да не е по-малко от 10 процента. Ако погледнем спада на индекса отпреди две години - преди истерията на българската борса през 2007 г. и преди началото на кризата, започнала в края на миналата година - ще видим, че той се е представил най-лошо от всички балкански държави. СОФИКС е потънал с 54 процента. През седмицата успя дори да докосне четири и половина годишно дъно - на ниво от 458 пункта. Близо до него са се представили румънският индекс BSE и сръбският БЕЛЕКС 15. Те са загубили през последните две години 52% от стойността си. Дори загубата на украинския индекс PFTS за този период е доста по-скромна - 28%, като се има предвид, че там борсовите условия приличат на българските. В Хърватия и в Турция основните индекси са паднали съответно с 26 и 29 процента. За последната година индексът СОФИКС се е движил рамо до рамо с украинския PFTS и със сръбския БЕЛЕКС 15, които са загубили по 74% от стойността си.
Анализатори коментират, че основната причина за лошото представяне на компаниите Българска фондова борса-София е ниската ликвидност, която от своя страна идва от ниския процент на свободното предлагане. Дори повечето първични публични предлагания, които бяха направени миналата година, позволяваха да се създаде фрий флоут под 30%, за да не може миноритарен акционер да придобие блокираща квота. По този показател почти всички пазари, с които сме горе-долу в една фаза на развитие, са значително по-напред.
Големите губещи от тези неприятни борсови движения са взаимните фондове. Нетните им активи за последните 12 месеца намаляха от 1.2 млрд. на 520 млн. лева. Според данни на Българската асоциация на управляващите дружества средствата, управлявани от фондовете само през октомври, са намалели с 21 процента. Причините за това са две - от една страна, стопените им инвестиции в акции, а от друга, оттеглилите се вложители. От тези два ефекта страдат и доброволните пенсионни фондове. От началото на годината техните нетни активи са намалели с 15.8 процента. Но все пак общият размер на нетните активи на пенсионните фондове се е увеличил с 2.73% и в момента под тяхно управление се намират 2.4 млрд. лева. Според статистиката на Комисията за финансов надзор през последното тримесечие пенсионните фондове са увеличили дела на банковите депозити и на корпоративните облигации в портфейлите си за сметка на акциите и дяловете от колективни инвестиционни схеми. Банките също са намалили инвестициите си в акции с 14% - до 124.6 млн. лв. за третото тримесечие, показват отчетите на кредитните институции.
Участниците на пазара виждат спасителния пояс за борсата именно в институционални инвеститори като пенсионните фондове. Според изпълнителния директор на ПОК Съгласие Милен Марков, ако българските пенсионни фондове бяха в по-напреднала фаза на развитие, те можеха да допринесат силният спад на Българска фондова борса - София да бъде предотвратен.
Трябва да се има предвид, че освен финансови загуби пазарите понесоха и друга загуба, която за съжаление се възстановява значително по-трудно - загубеното доверие на инвеститорите. Само през октомври те са изтеглили от американските взаимни фондове 70.7 млрд. долара, което е рекорд в тяхната история. По думите на задоекански експерти, след борсовия крах от 1987 г. са били необходими четири години за възстановяването на доверието към колективните схеми. Разбира се, сравнение с българския пазар трудно може да се направи, тъй като историята на взаимните фондове у нас е твърде кратка и хората все още ги разпознават трудно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във