Банкеръ Daily

Пари и пазари

Черни облаци се сгъстяват над пазарите

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

 

През изминалата седмица станахме свидетели на поредица от негативни данни за състоянието  на най-голямата световна икономическа сила, както и за останалите водещи икономики. Фундаментът е разклатен и все по-ясно излиза наяве забавянето на ръста на американската промишленост и спада в потреблението. Все основни фактори за формиране на брутния вътрешен продукт (БВП). Опасенията на  инвеститорите, че рецесията не чука, а вече тропа на вратата, се засилват. Неслучайно се наложи спешната намеса на ФЕД когато  избухна  ликвиден проблем на репо пазара сред американските банки  миналата седмица. Тогава лихвите на репо пазара отскочиха нагоре,  натискайки предупредително  паник бутона.

В Германия инфлацията продължава да гасне, а индустриалното производство да се свива. Данните за последното тримесечия ясно сочат поява на  стагнация в еврозоната. Страховете от задаващ се дълъг и продължителен спад на икономиките на Стария континент се увеличават с всеки изминал ден. Допълнително масло в огъня наля и решението на Световната търговска организация, даващо право на САЩ да обложи с мита  стоки от Европейския съюз.

Всичко това се случва на фона на неизвестните около Брексит,  на протестите в Хонгконг и нестихващото търговско напрежение по оста САЩ - Китай.

Пазарните участници, предусещайки връхлитащата ги буря реагираха мигновенно, пренасочвайки инвестициите си от по-рисковите си позиции в корпоративни книжа към т.н. "убежища", каквито са държавните ценни книжа, златото и долара. При задалите се черни облаци над пазарите, потърпевши, както обикновено се оказват акциите и цветните метали. Водещите борсови индекси отчитаха спадове в цените на търгуваните корпоративни книжа от порядъка на 2% до 4% за последната седмица. Със същият темп се понижи стойността и на цветните метали.

В същото това време американските 10-годишни облигации се радваха на голям инвеститорски интерес и поскъпнаха с 1 долар. Златото отново се устреми нагоре и добави 2% към цената си през последните три дни. Възходящата тенденция на долара от началото на годината е повече от стабилна. Въпреки желанието и очакванията на мнозина да го детронират като основна резервна валута, той отчита поскъпване от 4.5% от началото на тази година.

На този фон държавните облигации на страните от Централна и Източна Европа останаха малко встрани от бурята. Ценовите им колебания бяха минимални и те на практика останаха на позициите си отпреди седмица. Полските 10-годишни еврооблигации продължават да носят минус 0.04% годишна доходност, а унгарските - 0.13 процента.

Българската най-дългосрочна емисия с падеж 2035 г. продължи своя възход и поскъпна с нови 15 евроцента, а доходността й се понижи с един базисен пункт до 0.99% годишно. Емисиите ни с падежи 2028 г. и 2027 г. поскъпнаха с по 50 и с 20 цента, в резултат на което носената от тях доходност се понижи подобаващо с по 5 и 2 базисни точки и вече е 0.06% и 0.01% на годишна база, насочвайки се упорито към 0.00 процента. Най-краткосрочните ни книжа - с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., продължиха да задържат позиции отпреди седмица. Те продължават да "носят" на инвеститорите възвращаемост съответно минус 0.12%, минус 0.16% и минус 0.33% годишно.

На вътрешния  вторичен междубанков пазар се търсеха книжа със срочност от 5 и 20 години до падежа им при доходност съответно от минус 0.01% и 1.37 % на годишна база. Котировките на емисиите с падеж след  десет години и след седем години до падежа  са съответно 0.29% и 0.10% на годишна база. Тези със срочност три години се котират при минус 0.25%, а едногодишните - при минус 0.40% годишно.

На 7 октомври Българска народна банка ще проведе аукцион за продажбата на 95 млн. лева номинална стойност от емисията с падеж 2039 година. Министерството на финансите реализира до момента от нея 500 млн. лева номинална стойност чрез три аукциона, проведени от началото на лятото. Средната им емисионна доходност е 1.49 процента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във