Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Централните банки влизат в нова роля

Петър Драмов Кредит Булбанк" АД

 

Централните банки влизат все по-уверено в новата си роля на непряк кредитор от последна инстанция на правителствата, емитиращи държавен дълг.

Държавната хазна се попълва от данъци и акцизи, събирани от фирми и граждани. Тези пари влизат обратно в оборота на икономиката под формата на социални плащания и инвестиционни проекти. По-време на криза, при това на много голяма криза, държавната хазна има повече разходи, отколкото приходи, които пък намаляват. Тогава правителството, за да посрещне разходите си, взима пари на заем - най-вече от търговските банки под формата на емисии държавни ценни книжа. Търговските банки също се огъват под тежестта на кризата. В такъв момент  в ролята на спасител  влизат централните банки. Те изкупуват държавния дълг от портфейла на банките, за да влеят ликвидност в банковата система. А те, от своя страна, не спират да купуват нов държавен дълг за най-голяма радост и облекчение на правителството. Така порочният кръг се затваря. В резултат на този кръговрат централната банка влиза на практика в ролята на "Спасителя" на правителството, а търговските банки -  в своеобразната роля на брокери на държавни ценни книжа. Тази игра се играе вече 12 години и както изглежда скоро няма да спре. Поне не и докато не отмине ерата на ниските лихви.

Наличието на предостатъчна ликвидност в банковата система бута цените на книжата нагоре и натиска доходността им надолу. Ето защо в продължение на дълги години печалбата от  книжата постоянно се понижава и спредовете се сближават. На петгодишно дъно е разликата в доходността на 10-годишните книжа на САЩ и Германия.

Разликата в доходността между немските и българските еврооблигационни емисии също достигна своята най-ниска точка за последните пет години. Това се случи в началото на тази година, когато разликата се стопи до само 50 базисни точки. След това последва разпродажба на българските книжа и доходността им бързо се повиши.

През последните две седмици обаче се забелязва известно успокоение на цените им и дори леко покачване, т.е. доходността им се понижава. Това най-вероятно ще е началото на обръщане на тенденцията. Възвръщаемостта явно достигна платото и е време за спускане.

Най-дългосрочната ни емисия - с падеж 2035 г., се търгува на доходност от 1.84% на годишна база, което е с 5 базисни точки по-ниско спрямо две седмици по-рано. С подобно темпо се понижи възвръщаемостта и на останалите ни емисии, търгувани на международните финансови пазари. Книжата с падеж 2028 г. вече се договарят при 1.23%, а тези с падеж 2027 г. - при 1.03 на сто. По-краткосрочните ни емисии - с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., се търсят при сравнително по-ниска доходност от съответно 0.76%, 0.66% и 0.38% на годишна база.

Министерството на финансите отчита бюджетен излишък към края на април в размер на 1.6 млрд. лв., което е с 1.1 млрд. лв. по-малко спрямо същият период на миналата година. Фактът, че  бюджетът все пак отчита  излишък е повече от отлична новина. Това е и причината  финансовото ни ведомство да не бърза с емитирането на допълнителен държавен дълг. Фактът, че отхвърлиха всички поръчки за предишният, насрочен за 27 април аукцион за продажбата на книжа за 200 млн. лв. номинал от 5-годишна емисия, както и, че през сегашния  месец се въздържаха от предлагане на нови книжа, говори повече от красноречиво - държавата няма остра нужда от допълнителни заеми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във