Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Цените на българските държавни ценни книжа се повишиха отново до рекордни стойности. Заслуга за този ефект имат и външни, и вътрешни фактори.
Нещо като високоволтова дъга по оста САЩ - Китай изправи косите на инвеститорите през изминалата седмица. Тръмп съзря признаци за протакане от страна на Поднебесната империя и в типичен каубойски стил стреля пръв, повишавайки митата по вноса на китайски стоки. Проведените в Щатите разговори на най-високо равнище не доведоха до сделка, противно на очакванията, но все пак преговорите продължават. Напрежението между двата световни икономически колоса понижи световните борсови индекси, защото се очаква негативите, каквито и да са те, да се отразят не само на спорещите, но и на техните контрагенти, които по един или друг начин се явяват поддоставчици. Индексът Down Jones Industrial Average се понижи с 1000 пункта от началото на месеца или с близо 4 на сто. Цената на 10-годишните държавни щатски книжа пък се повиши с 1.2 долара.
По същият начин реагираха и европейските пазари. Цените на корпоративните книжа се понижиха, а на държавните се повишиха с над 1 евро.
През последната седмица се увеличи и стойността на държавните 10-годишни облигационни емисии на страните от Централна и Източна Европа. Най-висок подем отчетоха турските и руските книжа - съответно с по 80 и с 60 цента, следвани от полските - с 30 цента. Най-скромни бяха унгарските - с едва 5 цента ръст, докато румънските поеха в обратна посока и поевтиняха под влияние и на усложняващата се вътрешно-политическа обстановка.
Българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари, продължават да извличат максимална полза от нестихващото търговско напрежение между САЩ и Китай. Най-дългосрочната ни евро-облигационна емисия - с падеж 2035 г., поскъпна допълнително с 40 цента през изминалата седмица и цената й достигна 117 евро за 100 номинал. Това е рекордно висока стойност откакто емисията е в обръщение - вече четвърта година. Доходността й, бидейки в обратно пропорционална зависимост спрямо цената й, се понижи с 3 базисни точки и вече е 1.87% на годишна база. Няма нужда да се казва, че това е рекордно най-ниската доходност от тази емисия. Книжата ни с падежи 2028 и 2027 г. също поскъпнаха, но с по-скромната стъпка от по 10 цента и достигнаха 118.3 и 115 евро за 100 номинал. Доходността им продължи да копае дъното и вече е съответно едва 0.84% и 0.66% на годишна база. Покупката на която и да е от останалите три емисии - с падежи 2024, 2023 и 2022 г., би донесла също рекордно ниска възвращаемост от съответно 0.17%, 0.05% и минус 0.11% на годишна база.
Доходността на 8-годишната ни държавна облигационна емисия, търгувана на вътрешния вторичен междубанков пазар отстоява достигнатите преди месец пределно ниски равнища от 0.45% на годишна база. По-засилен интерес се забелязва към емисиите ни с падеж след 6 години, чиято цена се покачи с 40 стотинки през последните седмици, а доходността на книжата й се понижи с 10 базисни точки до 0.15% на годишна база. Книжата ни с падеж след 4 години носят, така да се каже 0% доходност, а тези с падеж след 2 години минус 0.2 на сто.
Допълнителна преса върху цената на книжата ни оказва и нарастващата свръхликвидност на банковата ни система. В момента банките ни разполагат с 16 милиарда свободна ликвидност, което е с 2 милиарда повече спрямо година по-рано. Тук е мястото отново да припомня, че за последните две години Министерството на финансите не е емитирало нито една нова емисия ДЦК. Излизащите в падеж книжа са основната причина за увеличената свободна ликвидност.
