Банкеръ Daily

Пари и пазари

Цената на българските книжа затвърждава низходящата тенденция

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Инвеститорите са позитивно настроени за развитието на световната икономика, но остават предпазливи при вземането на решение за нови инвестиции. Това е основната причина цената на българските еврооблигации да продължава да пада плавно и така да се затвърди низходящата тенденция, която се появи  от началото на новата 2021 година.

Пазарните участници очакват и следят първите действия на новата администрация  в Белия дом. Вече имаме нов, но добре познат, особено на професионалистите, министър на финансите. ФЕД най-вероятно ще продължи курса на паричната си политика без резки изменения и най-вероятно  - без яростния натиск от Овалния кабинет, както се случваше в близкото минало. На практика това означава достатъчна ликвидност и запазване  на ниска основна лихва, гравитираща около нулата. В очакване на следващите  реални действия на администрацията  на Байдън пазарните участници са по-скоро положително настроени, но винаги имат едно на ум.

В добрата стара Европа бъркотията като че ли се задълбочава, гарнирана с протести и с политически кризи, и развръзката  остава все така далече. Ето защо фондовият индекс DAX - на Германия, нарасна с едва 0.2% от началото на годината, а американският Down Jones Industrial Average се повиши повече, но също така със скромните 1.1 на сто. Отличното представяне на японския NIKKEI и на китайския CSI300, които отскочиха съответно с по 4.4% и 6.1% идват да покажат, че на Изток нещата са много по-предвидими и там се справят много по-успешно с новите предизвикателства.

Възходът на цената на цветните метали с 2% до 3%, както и на черното злато - на нефта пък  затвърждава  мнението, че инвеститорите са позитивно настроени за развитието на света, но са все още предпазливи.

През последната една седмица американските 10-годишни книжа леко поскъпнаха, а тези на Германия - поевтиняха, за да покажат различните скорости , на които вече се движат САЩ и Европа.

На фона на недоверието към немските книжа  няма как да очакваме наличието на такова към българските еврооблигационни емисии. В зависимост от срочността на книжата ни цената им се понижи с по 5 до 25 евроцента, а доходността им се повиши минимално с по 1 базисна точка. Най-дългосрочната  ни емисия - с падеж след 2050 г., носи 1.3%, а тези с падежи през 2035 и 2030 г. - по 0.8 и 0.3% съответно. Книжата с падеж 2028 г. вече са на положителна територия и носят 0.02% на годишна база, но при тези, които са с 1 година по-къси - доходността е минус 0.1 процент. Отрицателна доходност от  минус 0.22, минус 0.31 и минус 0.33% носят най-краткосрочните ни емисии с падежи 2024, 2023 и 2022 година.

Вътрешният ни пазар на държавни ценни книжа продължава да спи дълбок летаргичен сън. Липсата на достатъчно емисии на левови ДЦК и наличието на предостатъчна свръхликвидност в банковата ни система е основната причина държателите на книжа да не ги предлагат за продаване на вторичния  пазар. Котировките на най- дългосрочната ни книга - с падеж  през 2039 г., носи 1.02%, а тази с падежи през 2029 години - 0.15% годишно. По-краткосрочните - с падежи след 7, 5 и 1 година, се котират съответно при 0.1%, 0.0% и минус 0.3% на годишна база, а доходността на книжата с падеж след 1 месец достигна минус 0.65% на годишна база.

Facebook logo
Бъдете с нас и във