Банкеръ Daily

Пари и пазари

Българските книжа стават все по-привлекателни

Петър Драмов

УниКредит Булбанк АД

Българските еврооблигационни емисии, търгувани на международните финансови пазари продължават да привличат инвеститорите. В резултат на което цените им растат безспирно и достигат нови, рекордно високи нива. Доходността, която е  в обратно пропорционална зависимост пък се понижава и неуморно копае дъното.

Неспирното напрежение по оста САЩ - Китай продължава да стряска съня на дилърите. Вече втора година Тръмп не може да намери общ език с Поднебесната империя, а и очакванията на пазарните участници са , че това няма да стане скоро. ФЕД безмълвно наблюдава скромният икономически растеж както и ленивите инфлационни процеси във все още най-могъщата световна икономическа сила. Повишава се вероятността  лихвите в Щатите да бъдат  намалени т и това ще е факт до края на сегашната  година. А пък излизащите статистически данни и проучвания за еврозоната и в частност за Германия дават недвусмислени доказателства    за влошаване на бизнесклимата и за забавяне на икономическото развитие.

Възстановяването на световната икономика става все по-далечна перспектива. Ето защо не бива да ни учудва факта, че щатският борсов индекс Down Jones Industrial Average и японският NIKKEI  не отчетоха никакви съществени ръстове, а немският DAX и китайският Shanghai Comp. се понижиха  съответно с 3% и с 4% през последната една седмица. Цената на петрола  също се устреми надолу с 4%, с толкова  поевтиняха и цветните метали.

В обстановка на несигурност поскъпват държавните ценни книжа. Това се случи и през изминалата седмица. Увеличи се стойността на държавните 10 - годишни облигационни емисии на САЩ и на Германия - с по 15 цента. С много по - стабилна стъпка от 60 цента поскъпнаха руските книжа, а полските - с 30 цента.

Атрактивни остават и нашите  еврооблигационни емисии. Усложнената международна геополитическа обстановка поражда несигурност, а несигурността повишава рисковите премии по книжата. Кредитната рискова премия за страната ни ( CDS – Credit Default Swap) в 10 - годишният времеви хоризонт в момента е по-висока с 10 базисни точки спрямо месец по-рано. Това ще рече, че държавните ни ценни книжа би трябвало при равни други условия да носят по-голяма доходност, т.е. цената им да се е понижила. Да ама не. Цената им расте безспирно, а доходността им се понижава все повече и повече. Най-дългосрочната ни евро-облигационна емисия с падеж 2035 г. поскъпна с допълнителни 85 цента през изминалата седмица и цената й гони рекордно високата за всички времена стойност от 118 евро за 100 номинал. Доходността й пък дълбае дъното и вече е 1.8% Само допреди две седмици беше 1.9%, а началото на годината се купуваше при 2.63%. Поскъпнаха и книжата ни с падежи 2028 и 2027 г., но с по-скромната стъпка от по 35 и 30 цента . Доходността им вече се потопи до 0.8% -  0.6% на годишна база, срещу 1.5% и 1.25% в началото на годината. Не много атрактивна е доходността, носена от останалите ни емисии.  Покупката на която и да е от останалите три емисии с падежи 2024, 2023 и 2022 г. би  донесла  възвращаемост на инвестицията от съответно 0.16%, 0.06% и минус 0.11% на годишна база.

Емисионният календар на Министерството  на финансите за тази година продължава да е празен и явно това ще е втора поредна година, без да се пусне в обръщение нито една нова държавна облигационна емисия.

Най-дългата такава емисия, търгувана на вторичния  междубанков пазар е с падеж след 8 години и носи индикативна доходност от 0.45%. Казвам индикативна, защото сделки на вторичния  пазар не се случват поради слабата ликвидност породена от нулевото предлагане на каквито и да е държавни ценни книжа.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във