Банкеръ Daily

Пари и пазари

Българските книжа губят позиции

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Българските книжа губят позиции от началото на годината. Цената им спада и в резултат на обратнопропорционалната зависимост между цена и доход. Това не е нещо притеснително, защото българските еврооблигационни емисии са в една лодка с всички останали книжа. Доходността на облигационните емисии на САЩ с падеж след 10 години се повиши с цели 20 базисни точки, а на Германия - с 12 базисни точки. На този фон повишената доходност на българската емисия с падеж 2030 г. с едва 2 точки може да се приеме и за техническа корекция. Но не стоят така нещата с най-дългосрочната емисия - с падеж през 2050 г., при която доходността се повиши със 6 точки или пък на тази с падеж 2024 - с 12 точки.

Динамичните движения, възникнали  на международните пазари, бяха предизвикани до голяма степен от смяната на президентския караул в САЩ, което се оказа трудна задача. От новата администрация на Байдън се очаква да изсипе на пазара около 2 трилиона долара. А  почти 2 трилиона евро се очаква да достигнат стимулите, които се кани да  приложи и Европейската централна банка. Това са основните мотиви за инвеститорите да загърбят сигурните инвестиции в държавните ценни книжа и да се впуснат в нови приключения с корпоративните книжа. Повишението на щатския фондов индекс Dow Jones Industrial Average и на немския DAX със скромния 1 процент плахо подкрепя  казаното. Но ръстът на азиатските книжа от порядъка на 4 до 9% от началото на годината досега е в пълен унисон.

Златото поевтиня драстично и идва само да подсили верността на твърдението за отлив на инвеститорски интерес от сигурните и по-нискодоходни инвестиции и за наплив към по-рисковите и по-доходни вложения. Дилърите и инвеститорите гледат в утрешния ден и там виждат добра перспектива пред световната икономика. Ето защо не трябва да се учудваме от ръста на петрола с 9% и на медта с 3 процента.

Както вече бе казано доходността на държавните ценни книжа се повишава. Най-дългосрочните български ДЦК с падеж след 30 години вече носят 1.3%, а тези с падежи след 15 и 10 години - съответно по 0.8 и 0.3 на сто. На неутрална територия от точно 0.00% годишен доход са книжата с падеж след 8 години, а по-краткосрочните - с падежи след 4 и 2 години, "носят“ минус 0.25 и минус 0.33% на годишна база.

Не се забеляза голямо раздвижване при държавните ни ценни книжа, търгувани на вътрешния междубанков пазар. Най-дългосрочната книга с падеж след 19 години носи 1.02%, а тази след 9 години - 0.2% годишно. По-краткосрочните книжа - с падежи след 7, 5 и 1 година, се котират съответно при 0.1%, 0.0% и минус 0.3% на годишна база. На тези нива те се котираха и в края на предишната година.

Една от причините за липсата на движение при вътрешните ни, деноминирани в левове емисии е слабата им ликвидност, породена от нежеланието на Министерството на финансите да емитира книжа на вътрешния пазар. Фактът, че от общо 29 милиарда лева държавен дълг само 6 милиарда са емитирани на вътрешния  пазар и цели 23 милиарда лева на външен пазар говори сам за себе си. 

Първите падежи на държавни ценни книжа на вътрешния пазар вече са факт, но все още няма обявен нов аукцион за реализацията на нова емисия. Най-вероятно министърът на финансите ще изчака подходящия момент за пускане на такава емисия на външните пазари в евро. Тя ще бъде по-голяма, отколкото би била, ако е на вътрешния  пазар. Емисията ще направи страната ни по-разпознаваема на външните пазари. Накрая, но не на последно място, емисията ще е в евро, а България  се готви да приеме еврото до 2024 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във