Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БЪЛГАРСКИЯТ ТЕКСТИЛ Е КОНКУРЕНТЕН И ТЪРСЕН

Производството в сектор Текстил и облекла у нас се е увеличило с 3.5-4% през първата половина на тази година, съобщи председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Валерия Жекова при откриването на шестото издание на Балканското изложение за облекло и текстил BGate. Предприятията запазват конкурентоспособността си въпреки тежката ситуация в Европа и в света и въпреки вътрешните трудности пред отрасъла. Браншовата камара обаче очаква лек спад през 2008 г. в сравнение с предишните години. Още повече че световната финансова криза направи несигурен европейския текстилен пазар, както и прогнозите за бъдещото му развитие. Във всеки случай средствата, отделяни за инвестиции, за нови колекции и за разширяване ще бъдат по-малко, което ще се отрази и на свързаните със сектора пазари.
До момента българската текстилна промишленост оцеля въпреки двата силни шока: влизането на страната в Европейския съюз и отпадането на митата, което позволи свободното навлизане на китайски стоки в Европа. Разбира се, плати съответната цена. Свободното движение на работна ръка в рамките на континента повлече част от работната сила у нас и оголи не само този сектор. Данните от браншовия съюз показват
недостиг на около 15 хил. работници
в текстилните фирми у нас. Тежкият и непривлекателен труд, ниското заплащане (средна заплата от 270 лв. през 2007 г.), както и намалелите поръчки поставят много въпроси пред бъдещето на бранша. Сред причините за това е и прекомерното разширяване на производствените мощности през последните десетина години, несъобразено с наличните трудови ресурси. То изостри вътрешната конкуренция и кражбата на кадри и стимулира сивия сектор. Което доведе до увеличаване на текучеството и до спад на квалификацията.
Вследствие на това страната ни изгуби част от конкурентните предимства на сектора, каквито бяха висококвалифицираната работна ръка и ниската цена на труда. Приемането ни в Евросъюза вдигна разходите за персонала, което направи производството у нас неизгодно за някои от големите компании, и те се оттеглиха от България към други страни.
Фирмите отчитат тревожната статистика за заетостта и заплащането, но отбелязват и факта, че производителността на труда в бранша остава все още ниска - нивото й е
около 70% от средната в световен мащаб
Консултантските анализи препоръчват мерки за повишаване на квалификацията чрез обучение на персонала, най-вече за постигане на по-висока гъвкавост в уменията на изпълнителите. Уплътняването на работното време също не е на необходимото ниво, макар че секторът се отличава с висока интензивност. Прилагането на безопасни условия на труд има пряко влияние върху производителността и би направило сектора по-привлекателен.
Все още се бави въвеждането на някои стандарти, които биха повишили имиджа и предимствата на българските фабрики пред конкурентите им. Например към момента само 72 фирми са сертифицирани по ISO 9001, две - по ISO 9002, три - по ISO 14001, и две - по ISO 14000. Въпреки че повечето от фирмите от сектора са малки и средни по капацитет, а средствата, необходими за оцеляването им, са значителни, отделените за тази цел суми ще повлияят добре за развитието им и ще се възвърнат в бъдеще.
Използването на оперативните програми Развитие на човешките ресурси и Конкурентоспособност също дават възможност за финансиране и за решаването на проблемите в сектора.
Сред основните трудности, стоящи пред производството на текстил и облекла е и
липсата на собствена суровинна база
Заради кризата в селското ни стопанство се налага внос от Турция, Австралия, ЮАР, Египет и други. Данните отпреди петнайсет години сочат, че по онова време тези предприятия са разчитали на около 50% местни суровини, а сега това число за памука, лена и конопа е под 20 на сто.
Сивият сектор все още владее значителен дял. Освен че отнема част от работната ръка, поради малките възможности на използваната там техника той създава и лош имидж на текстилната ни индустрия с ниското качество на изделията си.
Браншът прави успешен експорт
през последните години. Годишният му оборот през 2007 г. е около 1.8 млрд. евро. Особено важно е, че се отличава с положително външнотърговско салдо, което за миналата година е в размер на 324 млн. евро. Предприятията работят преди всичко за външния пазар, тъй като в България се продава малко количество от тези стоки. Основната част от износа - около 92%, е насочена към държави от Евросъюза. На първо място в експортната листа са Германия, Италия и Гърция, които поемат над половината от общия износ. Голяма част от вноса също е от страни от ЕС, откъдето се доставят тъкани и трикотажни платове, които се използват в изработването на конфекция. Основни вносители са Италия, Германия, Франция, Гърция. Положителен факт в дейността на българските фабрики е, че стойността на износа им расте при запазване или намаление на обема в натурално изражение, т.е. вече продаваме на по-висока цена. Секторът имаше значителен износ за еврообщността още преди присъединяването, което сблъска производителите ни със силната конкуренция и с по-високите изисквания към качеството и повлия за повишаването на тяхната добра пазарна приспособимост. Секторът е силно трудоемък и неслучайно е сред най-големите работодатели у нас. В момента в него са заети около 153 хил. души (с 4.1% по-малко спрямо предишната година).
От години българската текстилна индустрия преживява благодарение работата на ишлеме (или работа по поръчка, както се казва напоследък). По този начин се произвеждат около 80% от изделията на шивашката промишленост, които намират добър прием в страни като Германия, Италия, Франция, Гърция, Русия, Унгария и др. Постъпват поръчки от световни марки като Hugo Boss, Beneton, Esprit, Rolman, OTTO и др. Изпълнението им е възможност да се използват създадените производствени мощности и да се осигурява работа на населението. Но от друга страна - получаваните от тази дейност средства не позволяват качественото развитие на оборудването и обновяване на сектора.
Затова продажбата на текстилни изделия
със собствена марка
(и у нас и в чужбина) е едно от предизвикателствата пред българските фирми през следващите години. Разбира се, всеки пазар има своите специфични условия и изисквания. Необходими са и друг тип кадри - собствени дизайнери, маркетингови специалисти и мениджъри, както и партньори в съответната страна, които познават местните особености и имат позиции на пазара, както и клиентска мрежа. Продажбата на текстилни изделия със собствена марка е по силите на малко наши фирми, тъй като се изискват много средства и години работа. Поради това само около 10-15% от капацитета им в момента е зает със собствени изделия.
Друга перспективна ниша, която част от фирмите ни заемат, е свързана с намаляване на работата на класическо ишлеме за сметка на разширяване на т.нар. полуишлеме. Тази форма дава възможност за разширяване на участието на предприятието при производството на поръчаното изделие, а и при набавяне на необходимите суровини, с което се увеличава добавената стойност на изпълнителя и съответно печалбата.
Специалистите са единодушни в оценките си, че секторът продължава да бъде конкурентен. Оттеглянето на част от поръчките от България ще доведе до закриване на част от фирмите, но и до освобождаване на работна ръка, която да се влее в предприятията, които са конкурентни и инвестират в техника, в обучение и в маркетинг. Решаващо обаче си остава ефективното и качествено производство. Все пак секторът запазва основното си предимство: гъвкавостта, която включва изпълнение на малки серии при високо качество и за кратки срокове, при това на конкурентни цени. Близостта до европейския пазар позволява бързото изпълнение на поръчките и навременната им доставка до всяка точка на континента. Така се избягва конкуренцията с китайските производители при масовото производство.

КОНКУРЕНТНИ ПРЕДИМСТВА НА ТЕКСТИЛНИЯ НИ СЕКТОР
Най-големите плюсове на българските производители на облекло и текстил са:
- стабилно законодателство, синхронизирано с европейското;
- близостта на страната ни до държавите от Западна Европа;
- отпадането на различните мита, такси и др. разходи;
- стратегическото местоположение между Европа и Азия;
- ниските транспортни разходи при доставката на поръчките за пазарите на континента;
- ниските корпоративни данъци;
- гъвкавост и бързина при изпълнение на поръчките.

Facebook logo
Бъдете с нас и във