Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БЪЛГАРСКИЯТ ПАЗАР Е ГЛАДЕН ЗА КНИЖА

На българския пазар се чувства глад за държавни облигации. Вторичната търговия с ДЦК линее, докато репосделките изживяват своя ренесанс.
Министерството на финансите е емитирало на вътрешния пазар държавни ценни книжа в размер на точно 3.2 млрд. лв., за да покрие бюджетния дефицит. Макар че недостиг на практика няма, защото вече няколко поредни години сме длъжни да поддържаме излишък в бюджетните финанси с цел покриване на недостига по единната национална сметка. Това е и основната причина финансовото ведомство да се въздържа да емитира държавни облигации. За първото тримесечие на тази година на пазара ще бъдат пуснати нови ДЦК с номинална стойност общо 110 млн. лева. За сравнение - през същия период на 2007-а тази сума беше 225 млн. лв., а за 2006-а - съответно 255 млн. лева. Очевидно Министерството на финансите няма нужда от вътрешно финансиране и този факт е в основата на драстично орязаните суми на новоемитираните ДЦК.
От тези 3.2 млрд. лв. номинал банките държат 2.15 млрд. лв., а останалото количество е в портфейлите на пенсионни и застрахователни дружества, фирми и граждани. Близо 1.75 млрд. лв. от тях пък са блокирани по регистър при Българската народна банка с цел обезпечаване на бюджетните средства по сметки при тях. Така на практика банките разполагат с 400 млн. лв. свободни ДЦК, емитирани от българския кабинет на вътрешния пазар. Общата левова равностойност на двете ни облигационни емисии в евро и щатски долари е 3.3 млрд. лева. Няма данни обаче колко от тях са притежание на български банки, защото те също са подходящи за обезпечаване на бюджетните средства.
На 18 февруари БНБ проведе аукцион за продажбата на петгодишни ДЦК с 30 млн. лв. общ номинал и с падеж през 2013 година. Лихвеният процент, при който ще се начисляват плащанията по купоните на всеки шест месеца е 4.25% на годишна база. Първичните дилъри подадоха поръчки за участие в търга в размер на 85 млн. лева. Достигнатата средна продажна цена от 98.09 лева за 100 лева номинал носи 4.68% годишна възвръщаемост от инвестицията. В същото време приетите за еталонни германски книжа със същата срочност се договаряха при 3.5 процента. Ако към тях добавим и рисковата премия за страната ни, която в перспектива от пет години е 150 базисни точки, то доходността на тези книжа би трябвало да е точно 5 процента. Участниците на пазара обаче не се подведоха от рисковите премии на страната ни, чийто пазар не е много ликвиден и по-скоро е воден от емоционални подбуди, отколкото от обективни фактори. Дилърите на държавен дълг в случая взеха за отправна точка доходността по българската облигационна емисия в евро с падеж през януари 2013 г., търговията с която се осъществяваше на равнища от 4.67 процента. Сделки с другата ни облигационна емисия, която е деноминирана в щатски долари и е с падеж през януари 2015-а, се осъществяваха на нива от 5.25 процента.
Вторичната търговия с вътрешните ни емисии в същото време линее. Сделки на междубанковия вторичен пазар се сключват епизодично, като има дни, в които не се регистрира нито една. Основната причина е липсата на ликвидност, т.е. няма достатъчно свободни книжа за търговия.
За сметка на това репооперациите изживяват своя ренесанс. Според новите критерии за избор на първични дилъри те трябва да имат не по-малко от 5% дял от сделките с ДЦК на вторичен пазар, за каквито се смятат и репо-операциите, въпреки че в своята същност те са инструмент на паричния пазар. Така на практика онези първични дилъри, които искат да запазят този статут и след 31 март 2008-а, трябва да се борят за изконните поне 5% от всички вторични сделки, което е и причината средният им дневен оборот да достига средно 80 млн. лева.

Facebook logo
Бъдете с нас и във