Банкеръ Daily

Пари и пазари

Българският мед е основно експортно ориентиран

Българският мед е основно експортно ориентиран. Регистрираните пчелари за 2017 година са 7672, а пчелните семейства са 749 хиляди, съобщиха от Министерството на земеделието и храните.

Към 2019-а обаче има промяна - производителите са 6870, а регистрираните пчелни семейства - 738 хиляди. Намалението е минимално - с 3.3 на сто. Причините са много и разнообразни. В началото на ноември членовете на Сдружение "Български свободни пчелари" отново протестираха с искане химичните препарати да бъдат заменени с биологични, да се създаде пчеларски борд и да се намали вносът на мед у нас.

Има, разбира се, и положителни тенденции в сектора - млади хора се ориентират към отглеждане на пчели, а също така нараства делът на биологичното производство. Спрямо деветмесечната извадка от тази година България отново ще е на същите нива на износ като през 2018-а, когато са реализирани около 10 719 тона. Това отбеляза министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева на конференция, посветена на "Проблеми на пчеларството в ЕС - дългосрочни решения" в Европейската сомисия в Брюксел, организирана от евродепутата Андрей Слабаков. По думите й в България секторът с най-висок относителен дял на биологично направление е пчеларството.

Друга тенденция, която се наблюдава е, че в сектора има окрупняване на стопанствата и намаление на тези с под 150 пчелни семейства.

Министър Танева съобщи, че Националната пчеларска програма ще е с по-висок бюджет в размер на 6.4 млн. лева годишно. ,Има и няколко нови момента в тригодишния период на новата пчеларска програма, които са по-добри за стопаните. Възможностите за организиране на пазари и изложения за представяне на българския мед са разписани в мярка А "Техническа помощ". Целта е да се скъси веригата на доставки и потребителите да могат да закупуват мед и пчелни продукти директно от производителя, което ще гарантира по-висока добавена стойност. Изложенията ще се организират от пчеларските сдружения, което ще засили тяхната роля и място.

Друга новост по мярка "В" от  Програмата е поемането на разходите за преместване на пчелните кошери.  Това ще доведе до ефективно използване на пчелната паша и запазване на разнообразието от растителни видове. Финансиране за лабораторни изследвания, по отношение на хранителната стойност и чистотата на меда, ще се извършва по мярка "Г" от Програмата, обясни министър Танева. В момента тече процедура по акредитация на оборудвана лаборатория за доказване на отравяния на пчелните семейства при растителнозащитни мероприятия. През следващата година по Програмата за развитие на селските райони ще бъде отворен прием за залесяване с медоносни култури.

Според Десислава Танева важна е устойчивата среда, която се създава за развитието на сектора и ролята на препаратите за растителна защита за здравето на пчелите. Тя обясни, че през следващата година Българската агенция по безопасност на храните трябва да е довършила работата си по създаване на електронна система, която да функционира ефективно и да уведомява за пръсканията. Министърът на земеделието подчерта, че е изключително важно да се мотивира използването на препарати за растителна защита, които щадят околната среда и са безопасни за пчелите. "Процедурите са трудни и трябва да търсим начин, по който да облекчим достъпа на такива препарати и активни вещества до българския пазар", каза още Танева. Тя обясни, че в ЕС има 17 разрешени за употреба препарати, а в България са три. Употребата на всички трябва да се разрешава автоматично за всяка страна членка на ЕС, независимо от интереса на производителя. Такава промяна в Регламента би се отразила положително за сектор "Пчеларство" и ние ще я инициираме, отбеляза министър Танева.

На конференцията присъства и кандидатът за европейски комисар по земеделието и развитието на селските райони Януш Войчеховски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във