Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БЪЛГАРСКИЯТ АВИОПАЗАР: ШАМПАНСКО И СЪЛЗИ

Въпреки наложената предпазна клауза и покачващите се цени на петрола по международните борси пазарът на авиационни услуги в България продължава да се развива позитивно. По данни на Асоциацията на българските авиокомпании през 2007-а през нашите летища са преминали 5.985 млн. пътници, което е с близо 11% повече, отколкото предишната година.
Все още обаче превозвачите ни изостават като пазарен дял от международните си конкуренти. За миналата година те държат 36.7%, при положение че през 2006-а са имали 40.6 на сто. Спадът е леко озадачаващ, тъй като в началото на 2007-а държавната България Ер премина в ръцете на Балкан Хемус Груп, която е собственик и на Хемус Ер и Виаджо Ер. Очакванията на всички специалисти тогава бяха, че тази сделка ще доведе до увеличаване на пазарния дял на нашите превозвачи, особено при амбициозната инвестиционна програма представена от Балкан Хемус Груп.
От друга страна не бива да се забравя, че с влизането на България в Европейския съюз на пазара се появиха три много сериозни лоу кост превозвача: Изи джет, Мей Еър и Джърман Уингс, които допълниха присъствието на Уиз Еър и Скай Юръп и увеличиха броя на дестинациите най-вече от и към София и Варна.
За съжаление няма точна разбивка колко пасажери са транспортирали нискобюджетните авиокомпании, но пък в комбинация с традиционните превозвачи бройката през 2007 г.е достигнала 3.786 млн., срещу 3.198 млн. през 2006-а. За българските им конкуренти остават 2.199 млн. пътници, което все пак е с 0.9% повече от превозените година преди това 2.180 млн. човека.
Не по-малко любопитна е една друга тенденция. Забелязва се сериозно преструктуриране на пазара, което се дължи основно на увеличения брой пътници, превозени с редовни полети, най-вече от нискобюджетните превозвачи, открили линии до България. През 2007 г. тези пътници са нараснали с цели 33% - от 2.227 до 2.957 милиона. Българските авиокомпании са обслужили 830 хил. от тях (при 735 хил. през 2006-а), а чуждестранните - 2.128 млн. пасажери (при 1.492 млн. година по-рано). Съответно броят на превозените с чартърни полети е намалял с 4% - от 3.151 до 3.027 милиона.
И докато компаниите, занимаващи се с пътнически превози, имат всички основания да отворят някоя и друга бутилка шампанско, настроението при товарните превозвачи е на другия полюс. През миналата година пет от тях останаха без лиценз да изпълняват полети в рамките на Европейския съюз. С наложената ни от Брюксел предпазна клауза бяха снети от експлоатация 30 самолета, изпълняващи поне по 1000 часа на година. Това са 30 хил. часа, а приходите, които получава един карго превозвач от един час полет, дори предоставяйки го на друг, са около 1000 долара, заяви председателят на Асоциацията на българските авиокомпании Светослав Станулов. От браншовата организация смятат, че усилията, положени от Министерството на транспорта за вдигане на ограничението, не са достатъчни и е необходима помощта и на външното ведомство, на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова, както и на еврокомисаря Меглена Кунева.
Все още има надежда. След няколко проверки на европейските авиационни власти последният доклад бе изключително позитивен, въпреки някои пропуски, които се срещат и в други държави. Това ни кара да мислим, че, първо, ние сме си свършили работата, но не се успокояваме, защото има още какво да вършим. И второ - оттам нататък процедурата за снемане на предпазната клауза би могла да се задейства, коментира шефът на дирекция Въздухоплавателна администрация в транспортното министерство Захари Алексиев.
Колко време обаче ще трябва, за да падне наложеното ограничение, трудно може да се прогнозира. Самият Алексиев не се нае да посочи каквито и да било срокове, а според Станислав Станулов това може да стане най-рано през юни тази година. Само че далеч по-реално е клаузата да отпадне през есента и дори в края на годината. Дотогава загубите за българските карго превозвачи ще продължават да се трупат. Защото в авиацията действа едно изпитано във времето правило - един самолет печели единствено когато е във въздуха, а не на земята.
Стефан Савов

Facebook logo
Бъдете с нас и във