Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БЪЛГАРИНЪТ Е ВЛОЖИЛ САМО 7 ЕВРО ВЪВ ВЗАИМНИТЕ ФОНДОВЕ

Г-н Джалъзов, как ще се развие индустрията на взаимните фондове у нас преди влизането на страната ни в Евросъюза?
- Макар че взаимните фондове съществуват в България от няколко години, те все още са доста екзотични на фона на другите финансови и банкови продукти. През този сравнително кратък период обаче техните активи бележат значителен ръст и това е нормално, защото все пак става дума за индустрия, чиито активи в световен мащаб са по-големи от активите на банковия сектор. Очакванията са, че до края на 2006 г. броят на управляващите дружества ще достигне 20, а фондовете, които те ще управляват, ще са над 40, като разпределението между нискорискови, балансирани и високорискови ще е приблизително по равно. След промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа вече съществува възможност за индивидуално доверително управление на средствата на инвеститорите.
Каква е прогнозата за управляваните от фондовете средства до края на тази година?
- Към края на 2005-а управляваните от български фондове средства достигнаха 90 млн. лв., сега са около 130 млн. лв., а до края на годината очакваме инвестираните средства да надхвърлят сумата от 300-400 млн. лева.
Какво влияние ще има конвергенцията на лихвените проценти върху интереса на инвеститорите към взаимните фондове?
- Очакваме силно развитие на сектора в близките две-три години вследствие и на ангажимента, който България е поела към Европейския съюз за въвеждането на данък върху дохода от банковите депозити на физическите лица, какъвто в момента има за фирмите у нас в размер на 15 процента.
Опитът на KD Group от Словакия, където такъв данък беше въведен преди две години, показа, че за една година броят на фондовете се е удесеторил. Сега в Словакия има над 350 фонда, тъй като и там, и в България капиталовата печалба на инвеститора от вложения във взаимен фонд на практика не се облага с данъци и това има своето логично обяснение. Навсякъде фондовете инвестират в дружества с потенциал за растеж и по този начин влияят индиректно върху нарастването на брутния продукт и създаването на работни места.
И все пак основният стимул за нашите инвеститори не са данъчните преференции, а по-високата доходност, която им осигуряваме в сравнение с банковите депозити. Това на практика е и смисълът на нашето съществуване като индустрия.
Ще подпомогне ли разширяването на предлаганите дружества на борсата за развитието на индустрията?
- Колкото повече дружества направят първично предлагане на своите ценни книжа на борсата, толкова повече възможности ще имаме за инвестиции. Макар че българският капиталов пазар не е особено голям, през последната година броят на инвестиционните дружества и договорните фондове се утрои. Сега вече бъдещите инвеститори могат да изберат фонд или комбинация от фондове, които отговарят много по-точно на рисковия му профил и времеви хоризонт, в сравнение с началото на 2005 година.
Какви са пречките за развитието на индустрията?
- Липсата на информация за сектора като цяло е най-сериозният проблем за нас. По принцип в страните с развити капиталови пазари това е един от основните начини за дългосрочно спестяване. Например 90% от спестяванията на американците са под формата на инвестиции във взаимни фондове, докато в Европа, чиито жители традиционно са с по-консервативна нагласа, банковите депозити и инвестициите във взаимни фондове са приблизително равни. Заедно с колегите от Българската асоциация на управляващите дружества обмисляме реализирането на образователна кампания, насочена към инвеститори с различни инвестиционни профили, тъй като фондовата индустрия съществува именно за да обслужва дребния инвеститор, който няма достатъчно средства, за да участва самостоятелно на капиталовия пазар.
Как се отразява ниската инвестиционна култура на българина?
- Манталитетът на българина е да се стреми да реализира печалба в размер на 50-60% на година, а в същото време да има и съответния фонд с държавна гаранция, който да гарантира неговите инвестиции. Налице е един парадокс от миналото да не носим отговорност за собствените си решения, а да я прехвърлим на някой друг. Фондовата индустрия е индустрия на цифрите, затова се опитваме да накараме хората да мислят и да съпоставят доходността от банковите депозити, застрахователните и пенсионните продукти, като в същото време разпределят рационално спестяванията си. Разбира се, инвеститори, които търсят по-високи печалби от нормалните, трябва да са готови да поемат по-голям риск. Принципът е, че инвестиция във взаимен фонд, от който се очаква повече от 50% годишна доходност, вече е рискова и когато започнахме дейността си през 2005-а с балансиран фонд от типа на КД Пеликан, бяхме водени от две съображения. Първо, искахме да покажем каква доходност може да се постигне при инвестиране на част от активите в акции и, второ, все пак рискът да бъде редуциран. КД Пеликан беше ограничено да инвестира в акции не повече от 50% от инвестираните суми и според нас постигнатата доходност от 18.5% е повече от добра за балансиран фонд като нашия.
Друг проблем за развитието на индустрията като цяло е непрозрачността на голяма част от българските предприятия, които на практика предпочитат да укриват доходи и да взимат скъпи кредити, вместо да придобият статут на публични дружества и да излязат на капиталовите пазари, като си осигурят безлихвено финансиране. С оглед на присъединяването на България към Европейския съюз и конкуренцията, която се задава, шанс ще имат само онези от тях, които спазват и съответните стандарти за публичност и етична политика към своите акционери, така че като цяло съм оптимист относно развитието на българския капиталов пазар.
До каква степен оказват влияние и ниските доходи на населението?
- Ниските доходи на населението определено са проблем, но ако погледнем данните на статистиката, ще видим, че във фондовата индустрия на България и Румъния са инвестирани около 7 евро на глава от населението при средна заплата от около 200 евро, докато в Централна Европа средният размер на инвестицията е 400 евро при средна заплата от около 400 евро. Така че основният проблем е нетолкова платежоспособността, колкото липсата на информация за предимствата на този род инвестиции като начин за дългосрочно спестяване. Естествено с повишаването на инвестиционната култура на населението размерите на активите на фондовата индустрия ще нарастват, а след приемането ни в Европейския съюз ще станем част от единния финансов пазар. Така че след две-три години можем да очакваме активите на индустрията ни да достигнат около 1 млрд. евро, което вече си е един реален пазар.

Facebook logo
Бъдете с нас и във