Банкеръ Weekly

Пари и пазари

БОРСАТА СИ СЛАГА ЕВРОПЕЙСКИ ГРИМ

Малко повече от месец и половина остава до влизането в сила на новия правилник на борсата. В началото на ноември на БФБ-София ще започне да действа новият сегмент В на Неофициален пазар. Компаниите пък, които ще се търгуват на двата нови сегмента А и В на Официален пазар ще трябва да спазват Кодекса за корпоративно управление, който предстои да приеме съветът на директорите на борсата. С новите правила се очаква да се получи по-голяма прегледност на борсовата търговия, както и да бъдат защитени правата на акционерите. Надеждата е, че с новите разпоредби и след евентуалното влизане на страната в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. БФБ-София ще стане по-атрактивна за чуждестранните играчи, желаещи да сключват сделки на българския капиталов пазар.
На новия сегмент В на Неофициален пазар ще бъдат преместени нисколиквидните емисии, както и компаниите, които нямат добра практика за корпоративно управление. Справката, изготвена от борсата по молба на в. БАНКЕРЪ, показва, че към 11 септември от всички 346 дружества на новосъздадения сегмент ще бъдат преместени 200 компании (над 58% от регистрираните емисии). Така най-накрая борсовият гардероб ще бъде прочистен от скелети, а както се вижда от цифрите, те май са доста. Не е изключено обаче на новия сегмент да излетят и компании, които изпълняват всички свои задължения по Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), носят редовни приходи на своите акционери, но по една или друга причина просто не се търгуват редовно.
В новия сегмент ще бъдат включени всички дружества, средномесечния оборот на чиито акции не е надхвърлил 4 хил. лв. за последните шест месеца, или дружества, с чиито книжа са сключени по-малко от пет сделки средномесечно през същия период. Очаква се БФБ-София да е безкомпромисна към компаниите, които не изпълняват критериите. Така например АКБ Корпорация ХАД, което сега се търгува на официалния пазар ще бъде преместено на В сегмента на Неофициален пазар. Същото се отнася и за Транскарт АД, което също ще слезе на по-долен етаж. Заслужено място там ще намерят и 77 дружества, с чиито акции не е извършена нито една сделка за последните шест месеца. Само тринайсет от тях са обявени в ликвидация или несъстоятелност. Едва ли обаче всички преместени ще се задоволят с новия си адрес.
Очакванията на повечето експерти са, че повечето от големите дружества, които ще бъдат прехвърлени на новия сегмент, ще предприемат мерки, за да се изкачат отново на Официален пазар или поне в горния сегмент на Неофициален пазар на акции. Възможностите за това са няколко, целта ще бъде да се увеличи свободното количество търгувани акции (free-float). Единият вариант е т. нар. сплит. Чрез него акционерите заменят притежаваните от тях книжа срещу определен брой нови книжа с по-ниска стойност. Собствениците им не губят в този случай нищо, а акциите им стават по-конкурентни на пазара заради по-ниската им цена. Другата възможност, към която може да се прибегне, е увеличението на капитала. Възможният трети вариант е мажоритарният акционер да пусне повече акции за свободна продажба. Това се очаква да се случи след приключването на първичното публично предлагане на книжата на Химимпорт, като собственикът Химимпорт инвест ще увеличи свободно търгувания обем до около 25 процента. За статистиката може да се отбележи и че някои компании може би ще прибегнат и до хитрост и ще извършват фиктивни сделки с ценни книжа. Но такава тенденция поне засега не се забелязва, тъй като имената на компаниите и броят им в списъците, които БФБ-София изготвя всеки месец, са почти постоянни.
Друга част от тях със сигурност искат да не се търгуват на борсата, но отписването от регистрите на БФБ-София е все още скъпоструващо удоволствие. Според експерти едно търгово предложение струва около 30-40 хил. лв. и процедурата трае поне половин година. Затова някои компании предпочитат да се водят публични, но в крайна сметка въобще да нямат нищо общо с това понятие. Затова може би е време Комисията за финансов надзор да помисли за облекчаване на процедурата. Засега в промените на ЗППЦК, които предстои да се гласуват от парламента, правилата за излизане от регистъра се запазват същите - или обявяване на търгово предложение към останалите акционери, или дружеството трябва да има под 300 акционери, а активите му да са под 500 хил. лева.
Според Димана Ранкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление Надзор на инвестиционната дейност, в бъдеще ще се мисли за въвеждането на нови правила. Критериите обаче няма да са математически, тъй като е възможно от борсата да изпаднат и дружества, които са атрактивни, но по стечение на обстоятелствата не се търгуват особено. Тя допълни, че пазарът трябва да се прочисти от неатрактивните дружества, но същевременно трябва да има и баланс в критериите, за да не се получи масово отписване на дружеството от регистрите. Евентуални новости в това отношение могат да се очакват обаче едва през следващата година, тъй като сегашните промени в ЗППЦК са насочени основно към уеднаквяването на българското с европейското законодателство.
С влизането в сила на новия сегмент на Неофициален пазар, на борсата ще започне да действа и Кодекс за корпоративно управление. Той ще бъде задължителен за дружествата, които се търгуват на двата сегмента на Официален пазар, и ще се прилага до приемането на национален кодекс на корпоративното управление. Документът представя най-важните законови разпоредби, свързани с правата на акционерите и с управлението на дружествата търгувани на борсата.
Според кодекса най-малко една трета от членовете на съвета на директорите или на надзорния съвет на дружеството трябва да са независими лица. Управляващите органи са длъжни да избират и публикуват в ИНТЕРНЕТ страницата на фирмата критерии за определяне на независимост, вкл. и в случаите, когато се избра одитор. В случай че за независимите членове на управителните органи възникнат някакви обстоятелства, нарушаващи тяхната независимост, те престават да осъществяват функциите си и не получават възнаграждение.
Управляващите дружеството също така нямат право да огласяват непублична информация, която може да повлияе върху позициите на компанията им дори и след тяхното напускане. Фирмите задължително ще трябва да изработят и вътрешен правилник за боравенето с информацията, който трябва да съдържа ако не друго, то поне определение какви данни могат да окажат съществено влияние върху цената на емитираните от дружеството финансови инструменти или деривативи. Също така трябва да бъдат изготвени и списъци на лицата, които имат достъп до вътрешна информация, както и правила за актуализацията им.
Друго задължително изискване, включено в кодекса, е възнаграждението и премиите на членовете на управителните и контролните органи на дружеството да са такива, че да привличат и мотивират личности с професионални качества, които биха допринесли за успешното управление на дружеството. При тяхното определяне трябва да се вземе под внимание и степента на натовареност и съпричастност на членовете в управлението на дружеството. Сумите задължително трябва да станат обществено достояние.
Може би най-важният раздел в кодекса е този за защита на акционерите. Управителните органи на дружеството трябва да осигурят равнопоставеното третиране на всички акционери, включително и миноритарните и чуждестранните. Всички собственици на акции имат право да участват в общото събрание, да изразяват мнението си и да правят предложения по точките от дневния ред. Всяка емитирана и записана акция дава на притежателя си право на един глас в общото събрание на акционерите. Хората на борсата смятат също така, че публичните дружества не могат да издават привилегировани акции, даващи право на повече от един глас в общото събрание. Ако в публичното дружество работят повече от 50 души, те също имат право на 1 съвещателен глас.
Българският капиталов пазар има нужда от ред. Промените по отношение на пазарните сегменти, както и новият кодекс трябва да подействат именно в тази насока. Тайната надежда обаче е по-скоро Българската фондова борса да стане по-апетитна за външни инвеститори, стига парламентът да разреши приватизацията й с приемането на промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа.

ЗАПИСАХА УВЕЛИЧЕНИЕТО НА КАПИТАЛА НА БОРСАТА
Софийският градски съд вписа всички решения на общото събрание на БФБ-София АД, проведено на 20 юни 2006 година. По този начин основният капитал на дружеството се увеличава от 293 393 до 5 867 860 лв. чрез издаването на 5 574 467 нови безналични поименни акции с право на глас, с номинална стойност един лев. Някои от участниците в общото събрание бяха заявили, че ще обжалват решенията му. След вписването на увеличението в съда то не може да се обжалва.

Facebook logo
Бъдете с нас и във