Банкеръ Daily

Пари и пазари

Битката за ваксина срещу COVID-19 придобива уродливи измерения

Разпрата между Париж и "Занофи" показва, че когато парите на данъкоплатците "се срещнат" с "големите във фармацевтичния бранш", силите не винаги са изравнени. 

Ефикасна ваксина срещу COVID-19, ако такава изобщо се появи, трябва да се смята за обществено благо за всички жители на планетата. Защото всеки континент е поразен от вируса освен Антарктика. Но комбинацията от национални интереси и от натиска върху фармацевтичния бранш за възмездяване на "благодетелите" вече предизвиква геополитически разпри кой точно трябва пръв да ползва ваксината. И напомня, че благата от изследванията за нови лекарства не са поделени поравно, а системата трябва да се преосмисли.

Почти всички държави с необходимия научен и най-вече финансов потенциал разработват ускорено ваксини и лекарства за COVID-19, а най-напористите "властелини" на света държат да получат с предимство медикаментите, защото са дали повече пари.

Точно това даде повод за поредния скандал във фармацевтичния бранш след като главният изпълнителен директор на френската мултинационална компания "Занофи" - Пол Хъдсън - коментира на 13 май, че Вашингтон може да получи пръв разработената от фирмата ваксина срещу новия коронавирус, защото американците първи са финансирали работата по нея. САЩ разшириха партньорските си отношения със "Занофи" във връзка с ваксината през февруари и наляха допълнително 30 млн. долара специално за този проект с очаквания "ако помогнат за откриването й първи да получат достатъчно дози от нея".

Изявлението на Хъдсън предизвика бурно недоволство във Франция, а президентът Еманюел Макрон коментира, че планира среща с мениджърите на компанията на 19 май. Макрон посочи, че ако изследванията на учените приключат успешно, ваксина ще има не по-рано от зимата на 2021-а. Елисейският дворец излезе с официално изявление, че ваксината срещу COVID-19 трябва да е "общо благо", което е "извън обсега на пазарните правила". Френският премиер Едуар Филип сподели в "Туитър", че "равният достъп до ваксина не подлежи на договаряне". А лидерът на френската Социалистическа партия Оливие Фор коментира, че "Занофи" рискува да бъде национализиран. В брифинг за медиите на 14 май от СЗО обявиха, че ваксините са "стоки за доброто на глобалната общност, които принадлежат на всеки човек в света".  

Европейската комисия също взе отношение в този смисъл след като десет дни по-рано (на 4 май) организира специално събитие за набиране на средства за откриване на ваксина, за диагностика и лечение на COVID-19, на което държави и организации обещаха 7.4 млрд. евро. Правителството на САЩ не взе участие, може би, защото не иска да пръска на халос и се включва в самостоятелни партньорства когато му е изгодно.

Под натиска на общественото недоволство председателят на борда на директорите на "Занофи" - Серж Уейнбърг - се намеси и обеща на 15 май нито една държава да не се ползва с приоритет, ако разработването на ваксината приключи успешно и тя влезе в масово производство. Френският гигант си партнира по проекта, подкрепен финансово от САЩ,  с конкурента от Великобритания "Глаксо Смит Клайн" и твърди, че може да произвежда по 600 млн. дози годишно от ваксината.  

На повърхността на конфликта основанията на "Занофи" звучат логично. Разходите за разработка на ваксина за каквото и да било заболяване са оценени в диапазона от 500 млн. до 1 млрд. щ. долара в анализ от 2015-а на лекаря и консултант Стенли Плоткин. Така че, ако американските данъкоплатци са готови да платят част от сметката, те би трябвало да получат и възнаграждение. Производителите на лекарства знаят добре, че ваксината се продава в големи количества, а не на парче с високи цени. Например, американската компания "Джонсън & Джонсън", която също работи ударно за получаване на ваксина срещу COVID-19, планира цена от около 10 евро на доза.  

Париж обаче също има своите основания. Защото ваксината на "Занофи" не се произвежда под открито небе и във вакуум. Компанията печели от европейските акционери, работници, фабрики и данъчни кредити. Да не говорим, че Франция е на второ място сред държавите от ОИСР по средства, заделени за изследвания и разработване на медикаменти, в размер на 0.4% от БВП на страната. Това е благодарение на специалните схеми за данъчни облекчения за компании като "Занофи", оценявани на 150 млн. евро годишно - напълно основателна причина за недоволството на френските данъкоплатци.  

Големият риск от противоборството е, че може да се стигне до своего рода търговска война за ваксини между отделните страни. И призивът на СЗО за равен достъп до лечение да бъде осмян. Както и да се повтори срамното боричкане между европейските държави за маски и медикаменти в началото на пандемията. Възниква и основателният въпрос, ако Франция първа получи ваксината на "Занофи", дали Италия и Гърция ще имат равен достъп до нея.  

Повече от очевидно е, че европейците трябва да се обединят и да работят заедно за финансиране на работата и рисковете по ваксината. Една възможност е 27-е страни членки на Европейския съюз да създадат своя версия на американската Агенция за биомедицински съвременни изследвания и разработки (BARDA) и да се опитат да се равнят с дълбоките джобове на Белия дом. В този смисъл инициативата на ЕС за набиране на 8 млрд. долара е добра първа стъпка.   

Facebook logo
Бъдете с нас и във