Банкеръ Daily

Пари и пазари

Берн съхрани отрицателните лихви

Централата на Националната банка на Швейцария в Берн

Председателят на Националната банка на Швейцария - Томас Йордан, защити сърцато отрицателните лихвени проценти с мотив, че противоречивата политика е единственият начин да се държи франка под контрол и да се подпомогне националното стопанство. Това се случи в навечерието на петата годишнина от въвеждането на депозитната лихва от минус 0.75% - най-ниската за времето си в световен мащаб, и по време на пресконференцията на банкера след проведеното на 12 декември съвещание на банковия управителен съвет за монетарната политика. Йордан опонира на критиците си, че краят на негативните лихви ще задейства най-лошия икономически сценарий - "значително и бързо" поскъпване на местната валута, придружено с дефлация и по-слаб стопански растеж.  

"Минусовите" 0.75% по депозитите влязоха в сила на 15 януари 2015-а и Йордан нееднократно обосновава съществуването им. Напоследък обаче опозицията срещу тях стана особено гръмогласна. Официални представители на еврозоната говорят открито, че са загубили доверие в мярката, а Централната банка на Швеция планира да сложи край на експеримента. Швейцарските кредитори, както и конкурентите им в други части на света се оплакват, че печалбите им са под натиск. Асоциацията на швейцарските банкери твърди, че отрицателните лихвени проценти вече не са нужни, а изследване на "Ю Би Ес груп" заключава, че дори експортно-ориентираните фирми са убедени, че тази политика причинява повече вреди отколкото ползи. 

На фона на шумотевицата Швейцарската национална банка остави без промяна лихвените си проценти (агресивно атакуваните минус 0.75% за депозитите по поискване) и предупреди за пореден път, че е готова да интервенира при необходимост на валутните пазари. Подобно на колегите си от други държави и швейцарските парични стратези се борят да овладеят ценовия натиск, но задачата им се усложнява от пазарната оценка на националната парична единица. Тя отдавна се определя като "много скъпа", а от началото на годината е добавила 3% спрямо еврото заради трупащите се глобални рискове и въведените през септември парични инжекции на Европейската централна банка. 

Доста опасения будят и последните икономически прогнози на швейцарските централни банкери. Инфлацията се очертава да бъде едва 0.1% през 2020-а и малко по-високите 0.5% през 2021-а. Икономическият растеж се очаква да се засили през идната година въпреки "рисковете от низходящ натиск" в глобалното стопанство. 

Националната банка на Швейцария проучва и възможното отрицателно влияние на климатичните промени върху растежа и инфлацията, както и върху стабилността на финансовата система. Темата е особено актуална в последно време и присъства в дневния ред на европейските институции. Председателят на ЕЦБ - госпожа Кристин Лагард, вече посочи областите, където би могла да се намеси, като включване на климатичните рискове в икономически модели и предимство на зелените активи в пенсионния портфейл. 

Растящите валутни резерви на швейцарската централна банка провокират периодични призиви за корекции в политиката й на управление на активите, за да се подпомогнат зелените инвестиции. Макар че институцията вече е изключила някои компании по етични причини, тя се отнася скептично към "позеленяването" на портфейла й, за да не наруши пазарния си неутралитет. Тя е член на Мрежата за зелена финансова система - група от над 45 централни банки и надзорници, решени да допринесат за борбата с климатичните промени. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във