Банкеръ Daily

Пари и пазари

"Бенк ъф Инглънд" подготвя кредиторите за отрицателни лихви

"Бенк ъф Ингланд"

Централната банка на Великобритания предупреди кредиторите на Острова да започнат да се подготвят за негативни лихвени проценти, като същевременно уточни, че това послание не трябва да се приема като сигнал, че тази политика е неизбежна. Становището на английските централни банкери е, че повечето британски финансови институции не са готови да работят в такава среда, особено по отношение на дребните продукти като ипотеки, чието обслужване е обвързано с промени на лихвите. И ще им трябват поне шест месеца, за да пренастроят системите си без да поемат излишни рискове. 

"Бенк ъф Инглънд" направи съобщението след официалното съвещание на паричните си стратези на 4 февруари, на което те запазиха базовата лихва на страната на досегашния рекордно нисък 0.1 процент. С което намекнаха, че е възможно да свалят кредитните разходи и под нулата, обръщайки надолу с главата кредитния процес, при който депозантите ще плащат, за съхранението на парите им, които длъжниците ще ползват безплатно. Английската централна банка проучва подхода с отрицателните лихвени проценти от почти година като начин да извадят Острова от най-тежкия спад за последните три века. Пък и досега тази политика не е изпробвана в Обединеното кралство, за разлика от партньорите в Европа и Япония. 

Повечето кредитори заявяват, че системите им за дребни банкови услуги не са изградени, за да обслужват негативни лихвени проценти и ще са необходими значителни промени, ако се наложи да работят с тях.

Въпреки че централните банкери на Острова подчертаха дебело, че подобна радикална промяна на политиката може да не се случи, тази перспектива повиши цената на британския паунд. Паричните пазари пък възприеха двусмислените послания като призив да преосмислят залозите си за лихвени понижения и вече вкарват в цените на контрактите лихвена редукция с 4 базови пункта до края на декември срещу 8 пункта преди решението.    

Въпросът с посоката на лихвите е истинско главоболие за паричния комитет на "Бенк ъф Инглънд". Членовете му са разделени по темата дали да поискат от банките да започнат да пренастройват дейността си. Някои от тях смятат, че националното стопанство не е в такава опасност, че да налага подобна драстична политика и се безпокоят, че това послание е подвеждащо.

Европейската централна банка бе първата сред най-големите парични власти в света, свалила лихвените проценти под нулата. Това се случи през юни 2014-а - година след като еврозоната излезе от W-образната рецесия след кризата на държавния дълг на общността. Повод станаха опасенията, че прекалено силната валута потиска инфлацията. Оттогава депозитната лихва продължава да пълзи надолу и в момента е минус 0.5 процента. Тя не е променяна по време на пандемията, отчасти заради опасенията, че загубите, които търпят банките от нея, ще подкопаят ефективността им.  

Най-голям опит с отрицателната лихвена политика има Дания, която я приложи за първи път през 2012-а. В момента лихвата по депозитите там е минус 0.6 процента. Швейцария е най-крайна с нейните минус 0.75%, които са в сила от средата на януари 2015-а. Японците живеят с минус 0.1% от февруари 2016-а. 

"Бенк ъф Инглънд" информира, че ако реши да ореже лихвите под нулата, тя ще въведе собствена лихвена система от слоеве. И ЕЦБ и Националната банка на Швейцария работят с подобни схеми, които изключват част от депозитите на кредиторите от негативно лихвено облагане. То на практика е ефективен данък върху резервите им, който те се опитват все по-успешно да прехвърлят върху клиентите си. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във