Банкеръ Daily

Пари и пазари

Белият дом поиска координирано деблокиране на петролни резерви 

Суровият петрол олекна с около 4% и слезе под 80 щ. долара за барел веднага след като на 18 ноември агенция "Ройтерс" огласи  новината, че Пекин пуска на пазара известни количества черно злато от стратегическия си резерв, за да укроти цените на енергията.

По късно през деня суровината компенсира част от загубите и във вечерните часове на европейската търговия в четвъртък фючърсните контракти на петрола сорт "Брент" с доставка през януари се търгуваха за 80.70 щ. долара за барел, а на американския лек суров петрол WTI с доставка през декември - за 78.50 долара за барел. Впоследствие двата сорта добавиха още по 1 долар към пазарните си оценки, защото спадът под 80 долара за барел съблазни инвеститорите да започнат да купуват в очакване да разберат дали САЩ и други богати азиатски държави ще последват китайците и ще прибегнат към резервите си.  

Интригата тръгна от необичайната покана на Белия дом към Китай, Япония, Индия и Южна Корея за координирани действия, които да охладят възхода на глобалните енергийни разходи след отказа на ОПЕК и приятели да пуснат на пазара по-големи количества черно злато. Решителните действия срещу ценовия скок са жизнено важни за американския президент Джо Байдън преди междинните избори през идната година. Освен Китай и други едри глобални стопанства съобщиха на 18 ноември, че обмислят да прибегнат до петролните си запаси в отговор на молбата на Вашингтон. 

Китайската Национална администрация за хранителни и стратегически резерви е информирала официално "Ройтерс, че "в момента работи по деблокирането на гориво от петролните си резерви", без да коментира искането на американците.

Не е ясно дали действията на китайските власти са в отговор на поканата на Вашингтон или са били планирани преди виртуалната среща на двамата президенти. Все пак, жестът предполага, че двете глобални суперсили, които са и най-едрите потребители на черно злато в света, са склонни да си сътрудничат за овладяване на скока на енергийните разходи. Политически наблюдатели пък напомнят, че Байдън и китайският му колега Си Дзинпин са обсъдили петролния проблем и варианти за решаването му по време на виртуалните им разговори в началото на седмицата. 

Петролните котировки са скочили с над 50% от началото на годината и имат съществен принос за инфлационния скок в хода на възстановяването на глобалното стопанство от пандемията от COVID-19. Цените на бензина гонят рекорди в някои региони на САЩ, което притиска Белия дом да претегля различни варианти за реакция извън прибягването до стратегическия резерв. Байдън е разпоредил също на Федералната търговска комисия да разследва евентуални пазарни манипулации. 

Китай, който е внасял средно по около 10 млн. барела дневно през тази година, се сблъсква с огромен вътрешен енергиен недостиг, довел до въвеждането на режим за потребление.  

Пекин не посяга за първи път към стратегическите си запаси, за да свали петролните котировки. През септември е бил проведен първия публичен аукцион, на който са предложени 7.4 млн. барела - по-малко от девния внос на страната. Преди търга са били осъществени и частни продажби от резерва. 

Говорителят на Националната администрация за хранителни и стратегически резерви е обещал да предостави подробности за количеството петрол и датата на поредната продажба на черно злато на сайта на бюрото, точно както е постъпил и след първия публичен аукцион. 

Официален представител на японското министерство на промишлеността е потвърдил, че Вашингтон е помолил Токио за сътрудничество в битката срещу високите петролни котировки, но без да конкретизира дали то включва координирано деблокиране на стратегически резерви. По закон Япония не може да прибягва към подобни мерки, за да понижи цените. 

Южна Корея също е съобщила, че Белият дом е поискал от Сеул да пусне на пазара известни количества от петролните си запаси. Подобно на Япония обаче, страната може да посяга на резервите единствено в случаите на дисбаланси в предлагането, а не за да намали цените.

САЩ и партньорите им са деблокирали координирано стратегически петролни запаси и преди.

Това се случи през 2011-а след резкия спад на предлагането в резултат на войната в Либия - една от страните членки на ОПЕК. Този път обаче покана за сътрудничество е отправена и към Китай - безпрецедентно предизвикателство към петролния картел, който влияе на котировките на суровината повече от пет десетилетия. Ако Пекин се включи в координираните акции с близките партньори на американците - Япония, Южна Корея и Индия - това би било първата подобна китайска акция. 

Стратегическият петролен резерв на САЩ е създаден през 70-е години на миналия век след арабското петролно ембарго.  

ОПЕК и други едри производители на черно злато, включително Русия, не се поддадоха на натиска на Байдън да увеличат по-бързо добива на суровината с мотив, че търсенето все още е нестабилно и вече са налице признаци за очаквано натрупване на излишъци през 2022-а.  

Експерти от бранша пък критикуват щатската администрация, че не е взела мерки срещу "коренната причина" за високите цени, която, според тях, е ограниченото вътрешно предлагане. Те посочват забраните за добив на суров петрол от федералните земи на Америка, както и отказа от тръбопровода Keystone XL за доставка на гориво от Канада. 

Анализаторите очакват призивите за координирани действия срещу високите цени на енергията да имат краткосрочен ефект върху петролните пазари и ценова корекция от поне 5 процента. Те смятат, че сорт WTI ще получи подкрепа на ниво 78 долара за барел. 

В ранното утро на 19 ноември фючърсните контракти на петрола сорт "Брент" с доставка през януари се търгуваха за 82 щ. долара за барел, а на лекия суров петрол сорт WTI с доставка през декември - за 79.80 долара за барел. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във