Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Белият дом хвърля 2 трлн. долара в битката срещу COVID-19

S 250 4122fcf3 aecd 4790 8c52 3d73c83073ee

Администрацията на Доналд Тръмп  най-накрая сключи сделка с демократите и републиканците от Сената за спасителен пакет в размер на 2 трлн. щ. долара под формата на разходи и данъчни ваканции, който трябва да подкрепи несигурната американска икономика и да финансира усилията за ликвидиране на коронавируса. Обличането му в законова рамка все още не е приключило, но на 25 март - малко преди полунощ - Сенатът го одобри с 96 гласа "За" и нито един "Против". Очаква се същото да направи и Камарата на представителите до края на седмицата.

 

Размерът на спасителния пакет е безпрецедентен в сравнение с гласуваните по времето на Барак Обама приблизително 800 млрд. щ. долара, което стана пет месеца след финансовия крах от 2008 година. Заедно с обявените програми на Федералния резерв общото количество стимули достига 6 трлн. долара или около 30% от годишния БВП на САЩ, по сметки на главния икономически съветник на Белия дом - Лари Кудлоу. Това   вероятно ще увеличи над два пъти бюджетния дефицит на страната, който и преди епидемията се очакваше да надхвърли 1 трлн. щ. долара за тази година. Да не говорим, че пакетът може да не е последната държавна финансова инжекция за борбата с вируса

Около

500 млрд. долара от общата сума

ще бъдат използвани за гарантиране на заеми и за подкрепа на компании, включително 50 млрд. долара за американските авиолинии, както и за щатските и регионалните управи.

Над 350 млрд. долара са предназначени да бъде оказана помощ  на дребния бизнес. Други 150 млрд. долара ще отидат за болници и за свързани със здравеопазването доставчици на болнична апаратура и консумативи. 

Освен това са предвидени директни плащания за американците с ниски и средни доходи:

по 1200 щ. долара за всеки възрастен и по 500 долара за всяко дете. 

По настояване на демократите, в закона за извънредния пакет от стимули ще бъдат включени и ред ограничения. Всяка компания, получила заем от правителството, ще получи забрана да изкупува обратно фирмени акции до падежа на кредита, която ще важи и  още една година след погасяването му. Освен това компанията  ще трябва да ограничи размера на премиите и да предприеме стъпки в защита на работниците.

Бизнесите,

собственост на президента Доналд Тръмп

или на членове на семейството му, нямат право да получават заеми от този пакет.

Същата забрана се отнася и за членовете на Конгреса, за шефовете на министерствата и за вицепрезидента Майк Пенс.

Демократите отхвърлиха предложението на администрацията на Доналд Тръмп да бъдат  похарчени  3 млрд. долара за попълване на стратегическия петролен резерв на страната с добито в САЩ гориво. Републиканците обаче приеха предложението на демократите за избор на генерален инспектор и на 5-членна комисия от Конгреса, която да контролира фонда от 500 млрд. щ. долара, откъдето ще се отпускат заемите за бизнеса, за градските и за щатските управи. 

В очакване на "благата вест", фондовите борси реагираха изпреварващо и изненадаха с поредната мощна промяна на DJIA на 24 март, изразяваща се този път

в ръст от 11.36% - най-мощният скок в рамките на един ден от 1933 г. насам.

Ден по-късно го последваха и азиатските борсови индекси: японският NKKEI 225 приключи търговията си по-скъп с 8.04%, а хонконгският Нang Seng поскъпна с 3.81 процента. Това поведение обезкуражи дори анализаторите да правят прогнози и да търсят смисъл в движенията. Размахът на колебанията е прекалено висок: пазарната оценка на DJIA се променя средно с по 7% на ден от 12 март насам, което в количествено изражение е 1 трлн. щ. долара - изгубени или спечелени по време на всяка пазарна сесия. За сравнение, това отклонение през 2019-а беше средно 0.6 процента.   

Тези бесни обрати

предизвикват периодични спирания на борсовата търговия

и изобщо не отговарят на икономическите данни, които все още не отразяват действителните поражения от разпространението на коронавируса по света. 

Или, както обобщава Дан Сузуки - заместник главен инвестиционен директор на "Ричърд Бърнстейн адвайзърс", "пазарите се движат на сляпо, защото не разполагат с два от типичните си референтни елемента: историческият прецедент и фундаменталните данни".

Финансовите модели също не вършат особена работа, защото COVID-19 разклаща цените, затваря фирми и прекъсва снабдителните вериги. И е почти невъзможно да се оцени по какъв начин и кога точно безпрецедентните стимули, прилагани от  Федералния резерв и от  Белия дом ще повлияят на корпоративна Америка.

Този процес изисква време, ако се съди от последната глобална финансова криза през миналото десетилетие. Тогава бяха необходими четири месеца и спад на S&P 500 с 40% ,преди задействаният през 2008-а пакет от фискални стимули да започне да успокоява борсите. Днес обаче никой не знае дали това ще се повтори.   

Около

26 трлн. щ. долара са се изпарили от фондовите борси

от средата на февруари, а инвеститорите си ближат раните и претеглят вероятните перспективи за по-продължителен подем.

От една страна, Уолстрийт започва да агитира, че ликвидирането на съществуващи позиции е към края си и инвеститори от категорията на пенсионните фондове са готови да излязат на пазара на фона на забележимите подобрения на положението в регионите, които пострадаха най-тежко от заразата.

От друга страна, броят на заразените в глобален мащаб продължава да расте застрашително и повечето мощни икономики почти са спрели да работят. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във