Банкеръ Daily

Пари и пазари

Банките ни имат пари да платят осем ескадрили

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Банковата ни система е свръхликвидна, а наред с това е и добре капитализирана. И със свободните си  близо 16 млрд. лева тя е способна да финансира покупката на осем ескадрили, подобни на вече договорената.

За последната година темпът, с който банките продължават да привличат средства от фирми и от граждани, изпреварва раздаването на кредити. И свободната ликвидност продължи да расте и вече надскочи 15 млрд. лева. Една от малкото им алтернативи е покупката на български държавни ценни книжа. Държавната хазна обаче също е препълнена. Министерството на финансите постоянно декларира, че събираемостта на данъците се подобрява, а в същото време икономическата активност се увеличава -  с това и приходите в бюджета. През последните години при изпълнението на бюджета се отчитат излишъци, а не дефицити. Ето защо финансовото ни ведомство нямаше нужда от емитирането на нови държавни дългови книжа, за да покрие рутинните си дейности и нужди. Но покупката на нова самолетна ескадрила и задължението да я платим веднага е извънреден разход с доста голям размер и той принуди правителството да потърси помощта на банките. Те пък, както вече бе казано са добре капитализирани, поради което набирането на допълнителен финансов ресурс няма да срещне никакви трудности.

На 29 юли бе проведен поредният - четвърти за годината аукцион, чрез който се емитират ДЦК за попълване на хазната. Сега бяха пласирани книжа с 200 млн. лева номинална стойност от емисия с падеж след 10.5 години при средна доходност от 0.32% на годишна база. Средната  достигната доходност се понижи с девет базисни точки спрямо резултатите от проведения преди пет седмици аукцион, на който бяха продадени книжа за 200 млн. лева. Така общата сума на тази емисия достигна 400 млн. лева, а на тази с 20-годишна срочност е 300 млн. лева. Министерството на финансите най-вероятно съвсем скоро ще отвори отново и една от двете емисии, а може и двете, за да пласира допълнително още 300 млн. лева нов дълг и така да достигне заложения в Закона за държавния бюджет общ обем за годината от 1 млрд. лева.

Цените на българските книжа, търгувани на вътрешния и на международните пазари, продължават да растат в унисон със случващото се на световните финансови пазари, както и в съзвучие с нарастващата свободна ликвидност в банковата ни система. Европейската централна банка заговори за ново понижение на лихвите с десет базисни точки -  до минус 0.5 процента. Очаква се ФЕД също да понижи основната си лихва, но с 25 базисни точки - до диапазона 2-2.25 на сто. За последната седмица десетгодишните немски книжа поскъпнаха с 50 цента, а доходността им се понижи с пет базисни точки - до минус 0.4 процента. Българските еврооблигации с падеж през 2035-а и 2028-а също поскъпнаха с аналогична стъпка съответно от по 80 и 40 цента. Доходността им продължи да потъва и вече е с 5 базисни точки по-ниска спрямо седмица по-рано и съответно е 1.47% и 0.43% на годишна база. С 30 цента поскъпнаха книжата ни с падеж през 2027 г., а доходността им се плъзна надолу с нови четири точки до 0.29% годишно. Емисия ни с падеж през 2024 г. трайно се задържа на доходност от точно 0.00% годишно. Най-краткосрочните ни книжа - с падежи през 2023 г. и 2022 г., отдавна са на отрицателна територия и носят съответно минус 0.07% и минус 0.18% годишна доходност.

Напрежение продължава да изпълва  въздуха и на вътрешния пазар. Държавните облигационни емисии продължават да са дефицитна стока и цените им се повишават. Цената на доскоро най-дългосрочната ни емисия - с падеж през 2027 г., се повиши с 50 стотинки за последната седмица, а доходността й се понижи с пет базисни точки - до 0.2% на годишна база.

Facebook logo
Бъдете с нас и във