Банкеръ Daily

Пари и пазари

"Банк России" изненада с по-ниски от предвоенните лихви

Руската централна банка понижи лихвените проценти на страната под равнищата им отпреди нахлуването в Украйна, въвеждайки по-щедра от очакваната парична политика в хода на усилията си да неутрализира рисковете за инфлацията и за санкционираното национално стопанство. Паричните стратези свалиха на 22 юли базовата си лихва от досегашните 9.5 на 8 процента. Петата поредна лихвена редукция е по-голяма от прогнозите на икономистите, анкетирани от агенция "Блумбърг".    

Низходящият лихвен цикъл, започнал през април, стана възможен благодарение на отстъплението на инфлацията след бързия ръст на руската рубла и рязкото охлаждане на икономиката. Въпреки че централните банкери от Европа до Южна Африка предприемат най-агресивното от десетилетия затягане на паричната политика, изолацията на Русия от глобалните пазари я прави по-устойчива на стесняването на лихвените диференциали.  

Руската икономика изглежда ще изпадне в по-слаба от първоначално прогнозираната рецесия благодарение на подкрепата на фискалните стимули и на растящото производство на суров петрол, които смекчават ефекта от санкциите на Запада заради войната в Украйна. Подемът на кредитирането през последните седмици пък е сред признаците, че страната е излязла от критичната точка след краха на индивидуалното потребление. Мощното поскъпване на рублата е овладяно, като руската валута е с едва 2% по-силна след последната лихвена редукция през юни. Руската парична единица се разменяше за малко над 58 рубли за един щ. долара в следобедните часове на 22 юли.

В резултат на санкциите, наложени от САЩ и партньорите им, вносът в Русия колабира и допринесе за рекордния излишък по текущата сметка. Със задълбочаване на търговските дисбаланси, по-ниските лихвени проценти ще донесат известно облекчение на домакинствата и ще помогнат за съживяване на вътрешното потребление.

По оценка на икономисти, понижението на лихвите е опит да се свие излишъка по текущата сметка на страната, достигнала рекордните 139 млрд. щ. долара през първите шест месеца на годината. Подобен размер е нежелателен за Москва, защото той обикновено води до големи кешови вложения в чуждестранните банки, които са изложени на потенциални санкции. По-щедрата парична политика цели да стимулира вноса и да намали излишъка.

Набюлина подчерта още през юни, че ще има по-нататъшни понижения на лихвите, но те ще са постепенни и ще зависят от поведението на инфлацията докато руското стопанство се адаптира към санкциите. Официални представители на правителството, които очакваха 12% спад на БВП на Русия през тази година, вече подготвят по-оптимистична прогноза за под 6 процента. Годишният ръст на цените е спаднал до 15.4% към 15 юли срещу почти 18% през април. Инфлационните очаквания за идната година също са преоценени до равнищата от март 2021-а. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във