Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Автоиндустрията в България след Brexit?

Редица фирми вече проучват възможностите за пренасяне на научноизследователски и развойни екипи в България.

Индустрията за производство на автомобилни компоненти се разраства с бързи темпове в България, но може да се облагодетелства допълнително от излизането на Великобритания от Европейския съюз (Brexit).

Предпоставка за това е, че автомобилните компании местят своите изследователски центрове в Източна Европа, за да намалят разходите си и да си запазят безпрепятствен достъп до европейските пазари. Това посочва в свой анализ вестник The Guardian, който изследва последствията от вота на Острова. Британски компании се оглеждали за подходящи места за прехвърляне на развойни центрове и производства в Източна Европа.

Фирмите за подбор на персонал пък вече търсели опитни работници и мениджъри, които могат да поемат управлението на научноизследователски и развойни екипи в Румъния, в Унгария и в България. Пренасочването на ресурси и на кадри към Източна Европа се е ускорило след референдума, тъй като автомобилните производители трескаво пресмятат разходите си, ако останат във Великобритания. Според консултантската агенция DHR разходите им за персонала в Източна Европа са с 40% по-ниски.

Автомобилните производители дори обмисляли преместването и на висшите си управленски звена. Компаниите пък вече търсят продуктови дизайнери, дизайнери на компоненти, служители по доставките, разработчици на софтуер, както и служители за офиси - специалисти по човешки ресурси, по финанси и други експерти.

Японското правителство пък предупреди компаниите, базирани на Острова, че ще бъде принудено да обмисли прехвърлянето на част или на всички свои операции към континентална Европа заради Brexit, особено ако Лондон и Брюксел не се договорят за споразумение, което да включва достъп до пазарите на ЕС и до свободно движение на хора.

През последните години България е сред предпочитаните места за откриване на производства за компоненти за автомобили. А според публикацията в The Guardian страната ни е втора след Германия по процент на дипломирали се специалисти в машиностроенето - както сочи вестникът - по данни на ЮНЕСКО. Това добре, но явно после реализацията им се насочва в друга посока - било в страната, било в чужбина.

Проучване на в. "БАНКЕРЪ" показва подчертан интерес от инвеститорите и в момента за пренасяне у нас на развойни центрове на фирми за автоматика, но недостигът на инженери забавя този процес. През май тази година дружеството на американската група за автомобилни компоненти Visteon разшири развойния си център в България с още 150 служители и стана вторият най-голям развоен офис на групата. Гигантът е третият най-голям играч в сегмента за електроника в автомобилната кабина след Continental и Denso. Според мениджърите му разработката на автомобилен софтуер е най-бързо разрастващият се сегмент в глобалната автомобилна индустрия. В офиса в София разработват автомобилна електроника и софтуер за гиганти като Volkswagen, BMW, Opel, Mazda, Ford и Renault. Офисът е т.нар. продуктов инженерингов център - работи върху целия цикъл от производството на автомобилна електроника - софтуер, хардуер и механика за автомобилна електроника - табла, дисплеи, мултимедийни устройства, комуникационни модули и други.

В София беше представен първият в индустрията "кокпит домейн контролер" - SmartCore, който се разработва в българския център за един от водещите европейски автогиганти и трябва да бъде представен през 2018-а. Особеното при него е, че обединява управлението на цялата електроника и дисплеи в един автомобил през един модул.

Според мениджърите на "Вистеон електроникс България" бързото разрастване на центъра в София зависи от намирането на добри специалисти през следващите месеци. Освен че си сътрудничи с университети в страната, компанията отвори преди година и първата в България инженерна академия и по този начин сама се зае с обучаването на кадри.

Немската фирма "Бер-Хелла Термоконтрол" (Behr-Hella Thermocontrol - BHTC) с 35% пазарен дял в Европа и с 80% дял в световния пазар е сред най-големите играчи в автомобилния отрасъл. Тя покрива целия процес от продуктовия дизайн до производството на цялостната система за климатичен контрол.

Още през май миналата година BHTC се настани и у нас - откри производствено предприятие и развоен център в "Икономическа зона София-Божурище". До това решение тя стига след двегодишно проучване на локации в Източна Европа. Трябва да отбележим, че компанията от водещата страна в света в областта на инженерното дело оценява високо обучението в техническите университети у нас. Сред по-прозаичните и очевидни причини да предпочетат България обаче са членството на страната в ЕС, носещо съществени предимства от логистична гледна точка, а също плоският данък, добрата инвестиционна среда и подкрепата на правителството за тази индустрия. "Много и различни по капацитета си - малки, средни и големи компании, производители на автомобилни компоненти, вече инвестираха в България. Ние също оценяваме потенциала на страната в тази област и това е причината да инвестираме тук. Сигурен съм, че и други ще видят този потенциал и ще ни последват", казва Мартин Ниланд, генерален мениджър на BHTC за България.

В завода в Божурище се произвеждат електронни панели и контролни системи за климатици на автомобили. Основните клиенти на фирмата са производители на автомобили и камиони като "Даймлер", "БМВ", "Ауди", групата "Фолксваген", "Волво", "Рено", "МАН", "Скания". За разлика от конкурентите в сектора за автомобилни компоненти, които залагат на евтин труд, предприятието на BHTC разполага и с развоен център. В него вече са наети 50 инженери, които работят директно за проекти на централата в Липщад. Планира се броят на заетите в развойния център постепенно да достигне сто. Идеята е те да започнат да работят и по проекти, които директно ще се реализират в завода в Божурище.

Инвестицията на немците в България е над 50 млн. лева. В рамките на около три до пет години е планирано ново разширение на завода и се очаква инвестициите да достигнат 100 млн. лева. Заетите в момента са 200 души, а по план броят на служителите трябва да достигне 500.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във