Банкеръ Daily

Пари и пазари

Архитектурният облик на "Царска Бистрица" е повлиян от традиционния български възрожденски стил

"Царска Бистрица" е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта "Боровец" (до 29 юни 1942 г. Чамкория) в Рила.

"Царска Бистрица" е бивш дворец на владетелите от Третото българско царство. Намира се над курорта "Боровец" (до 29 юни 1942 г. Чамкория) в Рила. Построен е между 1898 и 1914 година. Изпълнявал е функциите на ловна хижа за царете Фердинанд I и Борис III. Архитектурният облик е повлиян от традиционния български възрожденски стил, но заедно с това в него личат и европейски архитектурни влияния.

Боровец е първият курорт в България. Мястото датира като място за отдих още от 1896 г., когато генерал Тантилов, тогава подполковник, построява първата вила за почивка, а впоследствие княз Фердинанд построява двореца "Царска Бистрица". Следвайки примера на българския княз и цар, редица други по-заможни българи (предимно банкери и предприемачи) от столицата и големите градове започват да строят в Боровец вили за отдих и почивка.

Царска Бистрица е важна част от историята на последната българска царска династия. Тук на 28 август 1943 г. съобщават на царица Йоанна, че съпругът ѝ, цар Борис III, е болен от мистериозна болест. Също тук шестгодишният престолонаследник Симеон и деветгодишната Мария-Луиза виждат за последен път баща си жив.

През 1898 г. е изградено първото крило на двореца, известно като "Стария дворец", което се състои от няколко стаи, кабинет и спални. По-късно, по проект на арх. Пенчо Койчев, са изградени още две крила с обширна гостна, трапезария и втори етаж със спални, будоари и още един кабинет. В 1910 г. царица Елеонора му възлага проектирането и ръководството на строежа на двореца в Царска Бистрица.

Пенчо Генчев Койчев е един от най-авторитетните архитекти през първата половина на XX век. Сред известните негови проекти са Съдебната палата в София, северното крило на сградата на Народното събрание, лятната резиденция в "Царска Бистрица", мавзолеят "Свети Георги в Плевен, старата поща в Пазарджик, Съдебната палата в Русе, Съдебната палата в Етрополе, храм "Св. св. Константин и Елена" във Варна, санаториумът за гръдно болни в Искрец и други.

При завършването на лятната резиденция в "Царска Бистрица" през 1914 г. се оформил цял комплекс от дворцови сгради и красив парк, през който минава река Бистрица Мусаленска. В парка около двореца има много редки дървесни видове, събрани тук от цар Фердинанд, който винаги носел млади дръвчета от редки видове от местата по света, които е посещавал.

Първата стая от Стария дворец е обзаведена като корабна каюта. През 1902 г. Фердинанд пътува до Бразилия на кораба "Нова Америка". Според една от версиите капитанът Жан-Луи Морис, с когото били стари приятели, подарява на царя корабното обзавеждане.

В ловната част на "Царска Бистрица" се съхранява огромна колекция от ловни трофеи, събирана в продължение на половин век. Повечето животни са отстреляни от цар Борис III, но има също трофеи на княз Кирил и княгиня Надежда, която обичала да ловува наред с мъжете. Крачета от дива коза пък са използвани за опора на настолна лампа в кабинета на първия етаж. Автентичната атмосфера на ловния кабинет е запечатана при снимките на филма "Цар и генерал" на режисьора Въло Радев. Лентата е направен по историческа случка, като в основата на филма е психологическия, политически и идеологически конфликт между генерал Владимир Заимов и цар Борис III.

Малкият вестибюл, който отделя старата част от дворцовата, е украсен с персийски килим, подарен от шаха на Иран на втората съпруга на Фердинанд - Елеонора фон Ройс-Кьостриц. На ниска масичка пък е поставена огромна гравирана гилза - символ на последния снаряд, изстрелян в Балканската война. Всички стаи на двореца са снабдени с красиви кахлени печки, украсени със сложни цветни орнаменти и доставени специално от Австрия. Въпреки че те са над 50 на брой, няма две еднакви по форма и цвят. Най-красивите от тях са поставени в спалните на княгините Евдокия и Надежда. В тези стаи са запазени също старите тапети от коприна и памук, които не са залепени, а само опънати по стените.

В трапезарията на двореца е поставен огромен портрет на Христо Марков, личния ловец на Фердинанд, починал от раните си след като е ранен от мечка.

Просторната гостна на двореца е украсена с резбован дървен таван, чиито орнаменти са изработени от майстори дърворезбари от Трявна, Самоков и Копривщица. Камината в гостната е декорирана с мраморни плочи, подарени на царя от кмета на Самоков. Те били част от автентичната украса на прочутата самоковска чешма, строена през XVII век.

Върху пианото в една от нишите стои голям еврейски свещник за седем свещи - т. нар. менора, подарена на Борис от еврейската общност в България.

Дворецът притежава собствено електрозахранване, което се осигурява от малка водноелектрическа централа "Сименс" с мощност 170 kW, инсталирана през 1912 година. Тя и днес функционира в оригиналния си вид. 

Свързани с двореца "Царска Бистрица" са и зимната ловна хижа "Ситняково" (просторна дървена постройка на надморска височина 1740.40 м, построена през 1914 г.) и ловната хижа "Саръ гьол" (обширна дървена сграда). "Саръ гьол" е построена е като ловна хижа от цар Фердинанд I между 1912 и 1914 г. близо до Боровец, в природен парк Рила, чиито гори са любимо място за лов на монарха. И двете са проектирани по едно и също време и от един автор - архитект Г. Фингов.

Днес дворецът е отворен за посещения от четвъртък до неделя между 9 и 17 часа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във