Банкеръ Weekly

Пари и пазари

Апетитът за по-рискови инвестиции расте

Петър Драмов

"УниКредит Булбанк" АД

Апетитът на инвеститорите за вложения в по-рискови финансови инструменти нарасна, след като напрежението по оста САЩ - Китай леко се понижи веднага след като стана известно, че вносът  на стоки от Поднебесната империя ще се облага  с 10%, а не с 25%, както се говореше, и китайският финансов министър заяви, че страната му няма да пристъпи  към изкуствена девалвация на юана. Това е и основната причина цените на корпоративните книжа, търгувани на японската фондова борса да отскочат с цели 5% за последната една седмица, а тези, договаряни на Хонконгската и Шанхайската борса -  съответно с 4 и с 3 на сто.

Оттатък Океана технологичният сектор продължава да бълва повече от отлични финансови резултати. А допълнителен оптимистичен щрих към и без това повече от позитивната финансова картина внесоха данните за по-голям  ръст на инфлационните процеси в Англия. Последва  и ръст  на борсовите индекси Down Jones Industrial Average и DAX с по 1.2 на сто.

Отново се заговори за вдигане на основната лихва не само в Щатите, но и в  Европа. Обикновено финансирането на новите придобивки в по-рисковите активи идва от продажбата на по-сигурните такива, каквито са държавните ценни книжа. В резултат на което цените им   намаляват, а  доходността нараства. Затова новоемитираната 10-годишна германска облигационна емисия за 2.43 млрд. евро бе продадена при доходност от 0.48% на годишна база и е по-висока с 8 базисни точки спрямо пазарната отпреди седмица. За една седмица щатските 10-годишни книжа загубиха 1 долар от стойността си, но добавиха 10 базисни точки към доходността си, прехвърляйки за втори път през тази година ключовото ниво от 3 на сто.

Своеобразна мексиканска вълна вдигна доходността на почти всички държавни ценни книжа по всички страни от всички континенти. Доходността на полските и унгарски десетгодишни еврооблигационни емисии  също нарасна с по-скромните 2 базисни точки, до съответно 1.16 и 1.52% годишно.

Точно 1.52% годишна доходност носят и българските  еврооблигации с падеж 2028 г., като ръстът спрямо седмица по-рано е също точно 2 базисни точки. Възвръщаемостта на останалите ни емисии, търгувани на международните финансови пазари, също отчете ръст с по 1 базисна точка. Най-дългосрочната  ни емисия с падеж 2035 г. носи 2.59%, тези с падежи през 2027-а и 2024 г. вече се търгуват при съответно 1.26 и 0.47%  на годишна база. По-краткосрочните, излизащи в падеж през 2023-а и 2022 г., се котират при 0.18% и минус 0.02% годишна доходност.

Понижение на цените и повишение на доходността се забеляза и при държавните ни ценни книжа, търгувани на вътрешен вторичен пазар. С 20 стотинки по-евтино се котира емисията с падеж след 9 години като доходността й се повиши с точно 2 базисни точки до 0.86% годишно. Носената от 7 и 5 годишните ни книжа също е по-висока спрямо седмица по-рано при това точно със сакралните 2 базисни точки и вече е съответно 0.65% и 0.15% на годишна база.

Временният оптимизъм, обхванал пазарите не е лишил участнците на него от трезва преценка на ситуацията. Очакванията са в средносрочен план Фед да се въздържи от по-агресивно вдигане на лихвите като най-вероятно 2.75% ще им бъде таван, който ще се достигне до средата на следващата година. Действащата в момента лихва е 1.75 на сто. ЕЦБ вече ревизира очакванията си за икономически подем в еврозоната и най-вероятно ще отложи назад във времето момента, в който ще стартира процедурата по вдигането на основната лихва, която в момента е минус 0.4 на сто. В този ред на мисли не очаквайте революционно и повсеместно повишаване на доходността на държавните книжа.

Facebook logo
Бъдете с нас и във